Бебе на 18 месеца от Нова Зеландия бе спасено, като по чудо от морската шир.
Рибарят Гъс Хът (на снимката) спасил бебето от океана край Матата бийч разказва:

„..Явно не бе време това бебе да си иде от този свят. Докато минаваше покрай мен, мислех, че е просто кукла.

Аз се протегнах и го сграбчих за ръката, но дори и тогава все още мислех, че е просто кукла.
Лицето му изглеждаше точно като порцелан, с къса и намкокрена коса, но в един миг помръдна малко и аз си помислих: „О, Боже, това е бебе и е живо!“

Истинска благословия е, че Хът е бил точно там, в този момент, за да спаси 18-месечният Малачи Рийв, който се оказва бил избягал от палатката на спящите си родителите от къмпинга край морето.
В онази петъчна сутрин рибаря Хът решава да промени обичайния си маршрут по брега и тръгва 100 метра по-наляво, към Тауранга
Така към 7.15 часа, той вижда, че привидно безжизнено телце плува във водата.
„Течението носеше бебето с постоянно темпо. Ако не бях там, или ако бях минал малко по-късно, не бих го видял“, казва Хът.

След намирането на малкия беглец, съпругата на Хът, Сю, се затичва към палатката на родителите, научавайки от собствениците на ваканционното селище, че това са единствените в момента къмпингуващи с бебе.
В последствие се оказва, че бебето е дръпнало ципа на палатката, изпълзяло е навън и така се е насочило към морето.

Всички остават разтърсени от инцидента. Трудно е да се повярва, че това изобщо се е случило. Истинско щастие е, че рибарят Хът е бил точно там – на точното място и в точното време.

Бреговата охрана на Матата бийч е отправила съвет към къмпингуващите с деца, да бъдат особено внимателни и да се уверяват, че са взети всички мерки за безопасност и сигурност на палатките им.

_______
Източник на снимката и публикацията: https://www.nzherald.co.nz

Автор: Сашка Александрова

Аз съм несъвършена. Затова:
не мога да се справя с всяка ситуация;
не мога да излекувам всички болки (особено собствените си);

не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма,
пък после – ще видим;

не забравям лесно;
помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани;
нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си;
да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша;
не мога винаги да съм с изгладени дрехи;
не мога всеки ден да съм красива и очарователна;
не мога всеки ден да заобикалям локвите, нямам време просто, затова понякога избирам да са ми мръсни обувките;
не успявам да измия всички чинии веднага след поредното парти;
да си изчистя къщата;

не мога всеки ден да светя, защото не работя Слънце, а и някак повече ми допада мощта на Луната, все пак съм жена и съм нейна сестра.

А, да не забравя:
не мога да бъда приятел на всекиго, защото не пасвам на всекиго,
не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;
и, да сме наясно, не мога, не искам и няма да задоволявам всички очаквания.

Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. Спрях да виждам в огледалото супер жена, прибрах препаратите за чистене в по-дълбокото чекмедже и извадих на видно място обувките за танци. Тръгнах на балет, нищо че никога през живота си не съм обувала палци. Загърбих жестоките очаквания към себе си, които методично ме убиваха и започнах да усещам пеперуди в стомаха си. Една стъпка напред, после още една…, и още една…

Несъвършенството се оказа усещане за полет, а не присъда. Дори, когато отнякъде се прокрадне старият стремеж за перфектност, (защото няма как отведнъж супер жената в мен да стане капризна принцеса), то е за малко. И не е страшно, даже е забавно. Гледам я в огледалото тази всичкоможеща жена, милвам я по лицето, целувам я, усмихвам й се, утешавам я. Тя е съвършена, но тъжна.

Аз съм несъвършена и точно затова мога да бъда щастлива!

Източник на публикацията: iwoman.bg

Публикация и сн. www.pravmir.ru
Превод: www.poznanie-bg.com
Абитуриенти от сръбския град Пирот решиха да се откажат от скъпите дрехи и костюми на абитуриентската си вечер и да дадат тези икономисани пари на нуждаещи се, съобщава изданието srbija.ru.
Випускниците направиха акция:
„Твоите пет минути блясък са
живот за някой.“
и съвместно с преподаватели събраха 310 000 динара,които предадоха на три семейства
с тежко болни деца. След официалното тържество в гимназията, абитуриенитите преминаха през центъра на града, облечени с тениски с надпис: „Твоите пет минути блясък са живот за някой.”
Випускниците разказаха, че искали да направят така, че да ги запомнят с нещо,
което дава пример на следващите поколения
„Тези пари, които бих дал за скъпи дрехи, които кой знае кога и дали пак бих носил,
по-добре да ги дам на някой, който наистина има нужда”, сподели Брана Костич (един от абитуриентите, участвали в акцията)

Източник: БТВ-Новините, 03 март 2009 г.
Второкласник от Шумен мечтае да стане четник, като самия Христо Ботев.
Благовест Асенов е на 8 години и има необичайно за възрастта си увлечение – българската история.
Голямата му мечта е да стане четник.
„Когато научихме този урок за „Хайдути“, за Чавдар Войвода едновременно, отидох при баба и казах: „Бабо, искам да стана четник, защото руските войни и българските опълченци са дали техния живот за нашата свобода“, споделя Благовест .
Родителите на детето решили да сбъднат мечтата му на 3 март.
По стари снимки му ушили униформа и знаме.
На всеки празник Благовест поднася цветя на паметника на загиналите войни в Шумен.

С признателност и благодарност за делото на Бончо и Лиляна Бочеви
създатели и диригенти на хор „Бодра смяна“

„Този детски хор е истинско чудо!
Това е интонация, ритъм, спонтанна музикалност. “
/ Пал Варга директор на Операта – Будапеща /
***
“ Този хор е безусловно единствен в света.
Качеството на гласовете,
тяхната спятост са изключително чисти;
хористите настъпват във всички жанрове –
от Монтеврди до модерната музика и народната песен.
И тези хлапаци на възраст от 11 до 16 години
пеят наизуст на 6 езика! “
/ Жорж Франк, сп. „Куорънт Музиколоджи“ САЩ /

“ Мисля, че не бих могъл да изразя по-добре своето възхищение
и голямото си приятелство към Бончо, към Лиляна и към „Бодра Смяна“,
освен с думите: вие сте най-добрият хор в света !“
/ Карл Аартс, Белгия /
***
“Те не просто хубаво пеят,
те са колективна творческа личност с един дъх,
с един усет, с една мисъл и едно усещане по време на музициране.”
/ Дмитрий Кабалевски – композитор, Русия /

/ Из „Златната книга на хор „Бодра смяна“ /