/ автор: Ела Уилър Уилкокс /

Говори за щастие.
Светът е достатъчно тъжен
и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това! Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.
Говори за вяра. На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го.
Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.
Говори за здраве.
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.
Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.

На 27 октомври 2012 г. в Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ пристигна чудотворното копие на иконата „Достойно есть“. Атонската икона на Божията майка, която завинаги ще остане в България беше посрещната от стотици хора. Това е третото официално копие на иконата, направено в Света Гора с благословението на Двойния събор. Първото е направено за Финландската православна църква, а второто – за Грузинската патриаршия.

Дарът е свързан с отбелязването на 130-годишнината от полагането на основния камък на Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“ и 100-годишнината от неговото построяване, както и във връзка с 98 години от рождението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. С литийно шествие иконата беше внесена в патриаршеската катедрала
„Св. Александър Невски“ и ще остане завинаги в храма.

Българското копие е дело на атонския зограф йеромонах Ефрем от манастира „Есфигмен“.
Кивотът е изработен от художника-дърворезбар Ивайло Елшишки от гр. София.
Копието е наречено „чудотворно“ от представителите на управлението на Св. Гора –
Свещения Кинотис, които са имали непосредствено наблюдение над него всеки ден през времето,
когато то е стояло до самия оригинал в храма, за да се освети.
Това се случва от 21.09 до 12.10, когато започва подготовката по изнасянето на двете икони –
оригиналната и копието за поклонение в гр. Солун, по случай празника на св. вмчк Димитрий Солунски – 26.10. Когато в Свещения Кинотис станало дума за чудотворно копие на чудотворната икона, предназначена за България, г-н Андрей Кристов запитал старците защо наричат иконата така, а те отговорили: “Иди в храма и погледни!” При влизането в Протатския храм “Успение Богородично” членовете на Балканското атонско сдружение виждат поставените дарове на копието на иконата,свидетелстващи за благодатна помощ от страна на св. Богородица на православно вярващи.

Сказанието за чудотворната икона на Пресвета Богородица ”Достойно есть“
можете да прочетете тук

Тропар, глас 4
Да прибегнем, верни, с дръзновение към Милуващата Царица Богородица и умилно да Я призовем:
“Изпрати ни Твоите богати милости! Запази Църквата ни, запази хората в благоденствие,
избави земята ни от всякаква беда, дари мир на света и спасение на душите ни!

Молитва

О, Пресвета и Премилостива Владичице Богородице!
Като падаме коленопреклонно пред Твоята света икона, смирено Те молим: чуй гласа на молението ни, виж скръбта ни, виж бедите ни и като любвеобилна Майка, побързай да се притечеш на помощ на нас, грешните! Умоли Твоя Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, но човеколюбиво да прояви Своята милост към нас! Измоли ни, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, и мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания! И както в древността си погледнала милостиво към смиреното славословие на атонския послушник, който Те възпявал пред пречистата Ти икона и си му изпратила Ангел да го научи да пее небесната песен, с която Те славословят Ангелите, така сега приеми и усърдната молитва, която Ти принасяме.
О, Всевъзпявана Царице! Протегни към Господа богоносните Си ръце, с които си носила Богомладенеца Иисус Христос, и Го умоли да ни избави от всяко зло. Прояви, Владичице, милостта Си към нас: изцели болните, утеши скърбящите, помогни на бедстващите и ни удостой да изживеем благочестиво този земен живот, да получим непосрамваща християнска кончина и да наследим Небесното Царство по майчиното Ти ходатайство пред Родилия се от Теб Христос, нашия Бог, на Когото заедно с Безначалния отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

Из материали в:http://www.sveta-gora-zograph-svbogoroditsa.com/ikona/ikona.php?id=7
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=89488 ;                                                                              http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5239771  Снимки и видео: https://poznanie-bg.com

Не скъпите дрехи, лъскавите коли и
най-новите модели мобилни телефони,
а именно усмивката е най-сигурният признак,
че даден човек е преуспял в работата си, показват резултатите от допитване.
В анкетата са участвали британци на възраст между 18 и 24 години.
Близо 25 процента от тях смятат, че когато човек изглежда щастлив,
това е най-сигурният знак, че той бележи големи професионални успехи.

Данните от допитването показват още, че 40 процента от участниците в него се възхищават най-много на вечно усмихнатия предприемач сър Ричард Брансън.
„Интересно е, че повечето хора смятат усмивката за най-убедителния признак за успешен бизнес,
а не материалните блага“, казва Тим Бърчинол от изследователския екип.

/ Източник: БТА /

Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…

Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

/незв. автор, публикувано в www.sibir.bg /

/П.П: Ако някой има информация кой е авторът на този прекрасен стих пишете ни, ще го добавим/

Снимки и видео: Неврокопска св. митрополия  статия: Познание-Бг 

В манастир ”Св. вмчк Георги Победоносец“, град Хаджидимово вече 20 години се организира детски летен православен лагер. С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Господин г-н Натанаил и с подкрепата на Неврокопска св. Митрополия началото на детския православен лагер е поставено през лятото на 1994 година, когато за първи път деца от епархията летуват в манастира.
Първи преподаватели и възпитатели са студенти от Богословския факултет към Софийския университет. В самото начало стартират две смени с продължителност 14 дни. Поради големия интерес и желание от страна на родители и деца броят на смените се увеличава и днес се провеждат по шест десетдневни смени, които приемат около 300 деца всяко лято. За две десетилетия хиляди деца са преминали през детския православен лагер.
През годините се увеличава и броят на възрастните, желаещи да помагат с труд. Сега всяка смяна е с кухненски персонал, възпитатели и свещеник, с когото децата са в постоянен контакт.

С любезното съдействие на Неврокопска
св. Митрополия  разговаряме с презвитера
Вера Еринина (бивш възпитаник на православния лагер, настоящ възпитател и преподавател по вероучение)

– Г-жо Еринина, кое е най-голямото постижение на детския православен лагер за изминалите 20 години?
Най-ценното е, че през тези изключително трудни и смутни години лагерът продължи да съществува и да се развива. През тези 20 години нашата страна и църква преминаха през големи изпитания, но детският православен лагер в манастира „Св. вмчк Георги” се утвърди и вече е традиция.
Част от помощниците са негови възпитаници, така както и част от настоящи лагерници са деца на пораснали вече лагерници.

– На снимките се вижда колко усмихнати и радостни са децата.
Кое ги впечатлява и докосва, като знания, преживявания, духовен опит?

Децата, идвайки на лагер, усещат светостта, мира и любовта в манастира. Сблъскват се с един по-различен свят – на простичките и обикновени неща, от които са лишени.
Най-ценното за всички си остава
духът на единството.
Децата научават колко важно за всяко начинание е благословението от митрополита, игумена, свещеника. Първата смяна открива лагера, вдигайки националния ни флаг, последната го закрива. Всяка вечер децата се събират заедно и казват молитвите преди сън. С радост вземат участие в службите сутрин и вечер, като четат псалми и пеят молитви, а момчетата помагат на свещеника по време на богослужението.
С голям интерес слушат беседите и дискутират, както по темите, така и по житейски въпроси, които ги интересуват. По време на смяната научават тропари и лагерни песни, някои от които, за тези двадесет години, са се превърнали в химни. Влагат много старание в заниманията по ръчен труд, а иконките, кандилцата, свещниците, молитвениците и др., които децата сами изработват и подаряват на семействата си. Всички знаем, че децата обичат игрите, а в манастира често играят и такива, на които са играли техните баби и дядовци. С нетърпение чакат реда си, за да сервират и отсервират в трапезарията, а много от тях с желание помагат при почистването на храма, манастира, събират плодове и зеленчуци от градината. Провеждат се походи и екскурзии, на които лагерниците получават знания за историческото минало на Неврокопския край и са щастливи, когато прочетат за видяното от тях в учебниците си. За тези няколко дни децата получават основни знания за Православната ни вяра. Те осъзнават, че да си християнин не е само етикет, а начин на живот. По време на лагера всички се подготвят за изповед и пристъпват към св. Причастие. Този момент е изключително вълнуващ и съкровен и за малките и за големите, особено за онези, които за първи път пристъпват към това св. Тайнство.
По време на св. Литургия децата застават с трепет пред св. олтар и всички заедно стават участници на „тайната вечеря”.
– Какво споделят родителите на децата? Какви са техните впечатления и отзиви за влиянието на православния лагер върху децата им?

Завършек на всяка смяна е тържеството, за което децата се подготвят по време на лагера. На представлението всички съпреживяват и с трепет пресъздават предвидения сценарий. Присъстват гости, сред които духовници, енориаши от Хаджидимово, родители. Прибирайки се вкъщи децата разказват за изминалите лагерни дни и за нещата, които са научили и преживели. Това, което наистина впечатлява родителите, е положителната промяна, която забелязват в тях.
Ето, някои от отзивите:
Христина Атанасчикова, гр. Гоце Делчев: ”Няма лагер, който да е като този. Аз самата съм негов възпитаник, а за трета поредна година и моите деца го посещават. Мога да кажа, че вярата им в Бога е много по-силна. Те наистина са променени и то само към добро. Децата се прибират от лагера с толкова много спомени за незабравимите дни, прекарани там и нямат време дъх да си поемат, за да разказват с нетърпение какво са преживели и най-вече какво са научили. За един родител няма по-хубаво нещо от това да чуе от децата си: „Мамо, на лагера ни научиха на това,че трябва да вярваме в Бога, да спазваме Божиите заповеди и Той ще ни закриля и ще ни помага.” Не мога да ви опиша чувството, когато чуя това от моите деца. Хиляди благодарности на хората, които организират лагера, по-хубаво място от него няма. Няма по-хубаво нещо от това децата ми истински да повярват в Господа,а този лагер ги научи точно на това. Винаги ще съм благодарна от сърце на хората, които ги научиха на толкова много.”
Екатерина Татанова, с. Гърмен: ”Децата са радостта в живота. На този свят те идват слаби и неуверени. За това грижата за тях е голяма отговорност. Наравно с физическото, трябва да се грижим за тяхното духовно израстване, което както знае всеки християнин е изключително важно, защото тялото си отива, а душата остава.
В забързаното ежедневие не ни остава много, но се радваме на организираните неделни / при нас съботни/ срещи и летните лагери, от които децата получават необходимото религиозно-нравствено възпитание, а именно да помагат в къщи, да бъдат съобразителни, тактични, весели, мили, внимателни, състрадателни, скромни, услужливи, усърдни, благодарни …или всички онези добродетели, които биха ги направили достойни граждани на РБългария, а защо не и света.”

Димитрия Татанова, с. Гърмен: ”Летните лагери се харесват от децата. Там те научават много неща, свързани с християнската вяра, създават нови приятелства и разбират какво всъщност значи да си християнин, а именно – да имат любов към всички хора и да могат да разграничават добрите от лошите дела.”

Анна Андонова, гр. Кресна: „Като майка на дете, което няколко години поред ходи на православен лагер в манастира „Св. вмчк Георги”, град Хаджидимово, съм изключително доволна, че има такова място, на което да отидат децата, далеч от светското – компютри, улица, неподходяща среда. Когато са на това свято място не искат да си тръгват от там и промяната от престоя им, относно поведението, прави силно добро впечатление.
– Подържате ли впоследствие връзка с децата участници лагера, с родителите им, по телефон, e-mail?
Разбира се. Общуването с децата
не приключва с края на лагерната смяна. Много от тези деца посещават часовете по вероучение или школите по иконопис, църковно пеене, музикални инструменти, дърводелство към нашата митрополия.
В днешни дни комуникацията е улеснена и чрез телефоните и интернет те са в контакт, както по между си, така и с преподавателите и духовниците. Създават се приятелства за цял живот. Лагерниците се разделят със сълзи, а през цялата година се забавляват като си припомнят лагерните дни, пеят песните и тропарите и се правят планове за следващото лято.

– Какво бихте пожелали на децата, преминали през православния лагер, а също и на тези, които биха проявили интерес да се запишат и да участват в бъдеще?

Другото име на Христос е Любов. Пожелавам им да придобият тази християнска добродетел, за да я раздават безусловно на всеки в своя живот. Защото само любовта не оскъднява, а колкото повече се раздава, толкова по-голяма и по-скъпа става.

– Благодарим Ви за споделеното. От сърце желаем това душеспасително дело да продължава и занапред с Божия помощ. Дано този пример на работа с деца да се възприеме и последва и на други места за слава Божия.

22.10.2013 г.