Category Archives: Добрата новина

Да направим добрата новина – новина на деня!

АКТУАЛНО. НОВИНИ Добрата новина

Национален ученически конкурс „Бог е любов“

/Автор Йоана Георгиева / 07 юни 2011 г. /

Учениците, участвали в конкурса „Бог е любов” през изтичащата учебна година и отличени от нарочната комисия към Министерството на образованието, младежта и науката, днес бяха наградени.

На националното заключително тържество, проведено в Хаджидимовския манастир
„Св. Георги”, се събраха тридесетината наградени ученици заедно с учители, директори на училища, родители. Тази година, десета по ред за националния конкурс, домакин на проявата беше Неврокопският митрополит Натанаил.
Вчера той посрещна гостите от най-различни краища на страната, запозна ги с историята и живота на историческия манастир „Св. Георги” край Хаджидимово, Гоцеделчевско, а след това ги придружи до някои забележителности на епархията като възрожденския храм „Св. Димитър” в село Тешово, екологичния обект „Белите скали”, девическия манастир „Живоприемни източник” над гр. Г. Делчев и др.
Тази сутрин в присъствието на митр. Натанаил, както и на главния експерт в МОМН Албена Чупетловска, началника на Районния инспекторат по образованието в Благоевград Ивайло Златанов, членовете на комисията към министерството, оценила стотиците работи за конкурса, начело с председателя проф. Иван Желев от БФ на СУ бяха раздадени грамотите на наградените участници в категориите литературна творба (стихотворение или есе) и художествена творба.
От РИО – Благоевград бяха подготвили и предметни награди на отличените ученици, а митрополитът им подари копия от чудотворната икона на св. Георги заедно с християнски книги, издания на митрополията.

Два детски състава от Хаджидимово изнесоха рецитал от текстове и концерт от песни с християнско съдържание. Особено впечатлиха дечицата от детската градина в селището, които рецитираха и пяха, облечени в шити за тях богати народни носии от района.

В конкурса участваха не само ученици, изучаващи предмета Религия. Темата му за почитта към родителите (V-та Божия заповед) беше заинтересувала деца от доста широк спектър на училища и специалности.

(Публикация и снимки:http://www.dveri.bg/content/view/13412/29/ )

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

За любовта и верността…


„За любовта и верността няма прегради!“
Клип от японския филм ‘Mari and three puppies'(2007), историята за кучето Мари, което спасява живота на едно малко момиченце и дядо му след опустошителното земетресение в Нигата, Япония през 2004 г.

АКТУАЛНО. НОВИНИ Добрата новина

ЧЕСТИТ 1 ЮНИ !


АКТУАЛНО. НОВИНИ Добрата новина

Чудесна новина от Италия за нашата Габи!!!

По повод финансовите условия за лечението на Габи в Италия, от сайта Спаси, дари, на… ( където тече активна кампания за набиране на средства в помощ на Габи Йорданова ) се обърнаха  с молба  за информация към лекуващия лекар на Габи в болница “Сан Камило” д-р Анна Лукашвили – Директор на департамента по педиатрия и детска хематология и Директор по клинична трансплантация на хемопоетични стволови клетки.

Ето какво съобщават колегите от сайта Спаси, дари, на…

Цитираме: “ Д-р Лукашвили не само беше любезна да ни отговори в рамките на няколко дни.
В краткото си писмо тя ни съобщава, че лечението на Габриела в „Сан Камило” ще бъде безплатно! За по-подробна информация д-р Лукашвили е готова да приеме екипа ни за разговор с нея и нейните колеги в болницата, но по очевидни причини такава среща засега не може да се осъществи, затова ще продължим комуникацията, доколкото е възможно, писмено.Благодарим ви! Вашата подкрепа беше и продължава да е от огромно значение за Габи и нейните родители! Когато момиченцето ни се върне оздравяло, нещо, в което силно вярваме, родителите й ще могат да предарят неизразходваните средства на друго болно детенце. “ 

Ние от ПОЗНАНИЕ-БГ изразяваме своята радост и благодарност към изключително благородния жест от страна на  д-р Анна Лукашвили и нейния екип от клиниката „Сан Камило”  в Италия.
 В момент, когато живота на детенцето беше оценен от други клиники на сумата от близо  половин милион лева, когато почти навсякъде искаха парите в брой и едва след това да започнат лечение и спасяване живота на детето, тази новина за БЕЗПЛАТНО лечение е ЧУДО!!! 
И показва само едно – Господ има Своите ангели сред нас!!!…
Да се молим операцията насрочена за 8 юни да премине благополучно !

Да се молим, Бог да дарява здраве и успех на хора, като д-р Лукашвили,
за да надделява доброто в света, за да имат всички страдащи и нуждаещи се хора
шанса да оздравеят и живеят!


БИХМЕ ИСКАЛИ ДА БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ ВАС,
КОИТО ОТКЛИКНАХТЕ ( И ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ГО ПРАВИТЕ! ) НА АПЕЛА ЗА ПОМОЩ ЗА ГАБИ! ОТНОВО ПОКАЗАХМЕ, ЧЕ КОГАТО СЕ ОБЕДИНИМ – МОЖЕМ ДА ПОСТИГНЕМ МНОГО!
Когато безплатното лечение на Габи се потвърди официално от клиниката с документи с подписи и печат, ще Ви информираме набраните средства къде ще бъдат предарени на други нуждаещи се деца

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

“ Първоюнско „

/ Автор: Яна Цанева /

Моето детство ухае на липа и на игра на криеница до късно вечер.
Моето детство яде с мръсни ръце и трудно облича полички, защото вечно има рани по коленете.
Моето детство мрази спанака и предпочита да хруска бонбони, които после да изчегъртва от зъбите си с език.

Моето детство е вярно до гроб на изречените клетви за вечно приятелство и е убедено, че ще целуне момче чак когато стане на 21. Каква гадост!

Моето детство винаги има безкрайна събота и неделя, в които да смести „милион и едно желания“ и още едно желирано мече.
Моето детство няма компютър и не използва телефон. То подвиква под съседските прозорци и подскача, за да достигне звънеца, когато има лошия късмет да съжителства с твърде много свирепи пораснали.
Моето детство е убедено, че докато порасне ще е прочело всички книжки от библиотеката и ще е станало умно почти колкото мама.
Моето детство не носи часовник и често влиза разрошено и последно на урока по балет.

Моето детство не бърза за никъде и за нищо.
То е щастливо в малката си вселена.
В нея невъзможното не съществува.
Защото наоколо няма възрастни,
които да му кажат, че не е така.

Източник:  http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=110133

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

„Примерът“

„Що за човек си е толкова важно, колкото и как постъпваш.“
/ Автор: Патриша Фрип, из кн. „Пилешка супа за душата“/

Беше слънчев съботен следобед в град Оклахома. Моят приятел— и горд баща, Боби Люис, водеше двамата си малки синове да играят миниголф. Той се отправи към човека зад билетното гише и попита:

— Колко е входът?
— Три долара за вас и по три долара за всяко дете, което е над шест години — отвърна младият мъж. — Ако са на шест или по-малко ги пускаме безплатно. На колко години са?
— Адвокатът е на три, а лекарят — на седем —каза Боби, — така че ви дължа шест долара.
Мъжът зад гишето каза:
— Ей, господине, да не би току-що да сте спечелили от лотарията, или какво? Можехте да си спестите три зелени. Можехте да ми кажете, че голямото е на шест. Нямаше да разбера.
— Е, сигурно е така — рече Боби, — но децата щяха да разберат.

Както е казал Ралф Уолдо Емерсън:
„Твоето излъчване крещи така силно, че не чувам какво казваш.“
В решаващите мигове, когато етиката е по-важна от всичко друго,
постъпвайте така, че да служите за пример на всички, с които работите или живеете.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

Няма несбъднати мечти!..


Тя е без ръка, той е без крак..
Тя се казва Ma Li а той Zhai Xiaowei.Техният танц „Hand in Hand“ разтърсва
всеки, който види този клип.Това не е просто танц, а жажда,
полет за живот! Няма невъзможни мечти!Тези две борбени сърца го доказват
и всички ние имаме какво да научим за волята да не се предаваш,
за волята да продължиш напред каквото и да се случва, колкото и да е трудно и болезнено.
Историята на Ma Li и Zhai Xiaowei е следната :
Ma Li на 19 години е талантлива професионална балерина , но след автомобилна злополука се налага да
ампутират едната й ръка. В този тежък момент я изоставя приятелят й,
след като разбира, че младото момиче ще остане инвалид.
Това още повече срива психически Ma Li и тя решава,че всичко, което до този момент е постигнала рухва и че живота й вече няма смисъл.
Прави опит за самоубийство, за щастие
неуспешен поради бързата и навременна намеса на родителите й, върнали се ненадейно по рано в къщата.

Zhai Xiaowei никога не се е занимавал със спорт, нито с балет. Бил е обикновен работещ млад човек, докато един ден една от работните машини не смазва крака му.Налага се ампутация на целия крак и младия мъж остава инвалид.Но той не се предава духом и започва занимания с различни видове спортове. Така един ден се запознава с Li в балетна група.
Тя е професионалист, той – начинаещ.
Двамата започват да тренират заедно всеки ден, сутрин от 8.00 вечер до 23.00 ч.
За този танц „Hand in Hand“ всеки един елемент е бил трениран хиляди пъти.
Двамата се явяват на известния международен танцов конкурс на CCTVпрез 2007 г. в Китай.
Стигат до финал и сред 7 000 претенденти печелят второто място и
специалната награда на публиката.

АКТУАЛНО. НОВИНИ Добрата новина

„Любовта остава!..“

„Любовта не се крие.
Тя остава и се бори.
Преодолява препятствия.
Дава ни надежда.
Любовта остава и се бори!..“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Довършеният концерт

/ автор : Архим. доц. Павел СТЕФАНОВ /

Един американец ми разказа, че преди няколко години е бил на концерт на именития цигулар Ицхак Перлман в „Линкълн сентър” в Ню Йорк.
Изкачването на подиума е истински подвиг за този музикант. Като дете той боледувал от детски паралич, затова сега има ремъци на краката и върви с патерици.
Перлман се движи бавно, мъчително и след всяка крачка почива за момент. Най-сетне се добира до стола, сяда, разкопчава ремъците от безжизнените си крака, пуска патериците на пода, свива единия крак, а другия опъва напред. След това се навежда, взема цигулката, слага я под брадичката си, кимва на диригента и започва да свири. Аудиторията го познава и чака търпеливо.
Но този концерт не започва добре. Още при първите няколко звука една от струните на цигулката се скъсва. В смълчаната зала това прозвучава като изстрел. Всеки си помисля, че целият ритуал трябва да се повтори. Перлман трябва да закопчее ремъците, да вземе патериците, да изпълзи от сцената и да намери нова цигулка или нова струна. Ясно е, че симфония не може да се свири само с три струни.
Но в онази дъждовна вечер Ицхак Перлман отказва да се съобрази с това. За смайване на стотиците хора в залата той продължава да свири, като светкавично променя, нагажда, отново композира произведението наум.
Когато свършва, в залата настава пълно вцепенение. След това изведнъж всички скачат на крака и започват бурно да ръкопляскат, да свирят, да викат. Хората чувстват, че са станали свидетели на нещо изключително. Ицхак Перлман се усмихва, избърсва потта си и спокойно казва: „Знаете ли, понякога задачата на музиканта е да прави музика с това, което му е останало.”
Тези думи са важни не само за музикантите, но и за всички нас. В този свят на бурни промени и трагедии ние трябва да използваме докрай дарованията и способностите, които Бог ни е дал, а не да се оплакваме, че всичко ни пречи да осъществим мечтите си. Да търсим първо Царството Божие и всичко останало ще ни се придаде, казва Христос.

Източник:
http://synpress-classic.dveri.bg/11-2002/dovur6konc.htm

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

„Зa селяните“

/ автор : Дончо Цончев /

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката „малък коментар“ – дечица отговарят на въпрос. Тези наши внучета ме интересуват силно –
на тях оставяме света.
Този път въпросът е: „Какво е селянин?“
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни –
продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така:
Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда,
тя отлично знае как чувам всичко това.
Аз пък поглеждам към масата.
Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук.
Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя. Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята,
с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: „Жетва е сега, пейте робини.“
С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача.
Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края –
режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена „Градушка“. Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта. Край тази картина баща ми обичаше да рецитира „Градушка“ на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно „На нивата“. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.
Тук се пие глътка ракия. Сещам се и тя откъде иде.
И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха,
че селянинът е нещо отвратително.
Ами от родителите им – откъде другаде?
Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък.
Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени.
Всъщност на паразита за какво му е корен?
Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните.
Просто зяпам как гори камината и размишлявам.
Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват,
докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси – от мен към мен – като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна,
а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави,
след като беше носител на Нобелов приз
и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома – да си купуват къщи по селцата?
Не знам. Предавам се. Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара. Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите – пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните – все по наследството от вековете.
Така съм задрямал. И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?.. Добрата новина

“ Цената на живота „

/ разказано от: Jenq Ivanova /

Един ден, един човек се върнал късно от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че на вратата го чака петгодишният му син.
– Тате, може ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво има?
– Тате а ти каква заплата получаваш?

– Това не е твоя работа, – намръщил се бащата – а и за какво ти е това?
– Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за час?
Бащата работел в голяма и престижна компания като топ менажер и отвърнал:
– Ами, за час – 50 лева, и какво?
– Тате – синът го погледнал от долу нагоре с много сериозни очи – тате можеш ли да ми заемеш 30 лева?
– Ти ме разпитваш само заради това, за да ти дам пари за някаква глупава играчка – ядосал се бащата – веднага марш в стаята си и лягай да спиш!!! Нима трябва да си такъв егоист! Аз работя по цял ден, толкова съм уморен а ти се държиш така глупаво.

Момченцето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да се ядосва на молбата на сина си. Как смее да го пита за заплатата, че да му поиска пари после. След известно време се успокоил обаче и започнал да разсъждава трезво. Може би действително му трябват за да си купи нещо важно. А и това са някакви тридесет лева, та той никога до сега не му е искал пари.
Когато влязъл в детската стая, синът му вече си бил в леглото.
– Не спиш ли синко? – попитал той.
– Не тате, просто лежа – отвърнал малчуганът.
– Струва ми се, бях прекалено груб с теб – казал бащата – Имах тежък ден и просто се изпуснах. Прости ми. Ето, вземи парите за които ме молеше.
Малчуганът седнал на леглото и се усмихнал.
– Ой тате, благодаря ти! – радостно възкликнал той. След това бръкнал под възглавницата и изкарал още няколко измачкани банкноти. Виждайки че хлапето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
– Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата …
– Защото бяха недостатъчно. Но сега вече, точно ми стигат, – отвърнало хлапето – татенце, тук са точно петдесет лева, мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре от работа по-рано, много искам да вечеряш заедно с мен и мама.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

„Slow dance“ / Бавен танц /

/ автор: David L. Weatherford, 1991 /

Наблюдавал ли си понякога децата
в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за
стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си:
“това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство
да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш.
и кажеш ”здравей”.

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката …
Преди да спре песента.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

“ Имаме нужда от 4 прегръдки дневно..“

/ Автор: Вирджиния Сетайър /

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.

Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.

Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и – разбира се, има 100-процентова възвращаемост.

🙂

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

„Не утре, а ДНЕС !..“

/Автор: Миглена Цакова/

Не трябва да се примиряваш с посредственото !
Не трябва да избираш каквото и да е !
Не трябва да правиш безсмислени компромиси,
защото пътят назад после често е невъзможен..
Защото пораженческото мислене не прощава..
Не трябва да се отказваш
да търсиш правилното, това
което си заслужава, което е на ниво и което си
струва жертвите и усилията!

Най-лесно е да спреш, да се предадеш..
Трудното е да продължиш напред въпреки
болката, въпреки мостовете, които рухват..
Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през
облаците, тогава когато бурята вършее.
Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между днес и вчера..

А днес все още имаш времето на своя страна..
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш..
Днес имаш всички сили,
дори да не ти изглежда така..
Днес трябва да устоиш и
да намериш причини да се
усмихнеш отново..

Каквото и да ти говорят,
както и да те спъват, значение
имат само сърцата, което те подкрепят и обичат
безусловно.

Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш !
И не прави безсмислени, евтини компромиси!
Не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от
сбъдването..

Колкото и да е трудно,
помоли се и продължавай напред!
Не утре, а ДНЕС !!!

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО Добрата новина

„Оптимистът“

Неизвестен автор, предоставено от: Брайън Кабано
twins-300x207
Има една история за двама еднояйчни близнаци. Единият бил преизпълнен с надежда оптимист.
– Всичко е в цветя и рози! – казвал той.
Другият бил мрачен и безнадежден песимист.В сравнение с него Мърфи, от Законите на Мърфи, би бил оптимист. Разтревожени, родителите на двете момчета ги завели при местния психолог. Той предложил на родителите план за уравновесяване личностните характеристики на близнаците.
– На следващия рожден ден ги оставете да си отворят подаръците в две различни стаи.
Дайте на песимиста най-хубавите играчки, които можете да си позволите, а на оптимиста дайте кофа с оборски тор. Родителите го послушали и внимателно наблюдавали резултата.
Когато надникнали в стаята на песимиста, го чули да се оплаква на глас:
– Цветът на този компютър не ми харесва… Тоя калкулатор няма начин да не се повреди…
Тая игра не ми харесва… Познавам едно момче, което има по-голяма кола от тази…
Родителите прекосили коридора на пръсти и надникнали в другата стая, където видели
своя малък оптимист щастливо да хвърля тор във въздуха. Той се смеел:
– Не можете да ме измамите! Където има толкова много тор, трябва да има и пони!

УСМИХВАЙТЕ СЕ, КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧВА И БЪДЕТЕ ОПТИМИСТИ 🙂

/ Из кн. „Пилешка супа за душата“ /