Category Archives: ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Няма тихо местенце в градовете“


Няма тихо местенце в градовете,
няма къде да чуете пролетните листа или шумоленето от крилата на насекомите…
Индианците предпочитат тихата песен на вятъра, докосващ повърхността на езерото, мириса на самия вятър,
прочистен от дъжда по пладне или
напоен с уханието на борови дървета.
За червенокожия въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх – животните, дърветата, човекът.
Като бавно умиращ,
човекът във вашия град
е претръпнал към зловонието.

Индиански вожд Сиатъл (1790 г. – 1866 г.)

АКТУАЛНО. НОВИНИ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

Виртуални и реални светове

– Ало, к’во правиш ?
– Аааа, чатя си по фейсбука, а ти ?
– Абе не мога да го изкарам това новото ниво на BowMaster.
( т.нар.компютърна игра”Война между замъци” бел.авт.).
Ще се побъркам от яд..От часове не мога да го мина…Очите ми изтекоха пред монитора…
Аре ще се чуем след малко,
че ми звънят по скайпа..“
….Стандартен разговор, обикновено средно-статистическо
общуване, ако общуване тук е точното определение, защото
общуването отдавна е с подменен смисъл в полза на
виртуалнитe “забавления”.
Живеем в епоха на все по-закърняващи човешки
взаимоотношения.
Реалността започва да измерва границите си между on-line
комуникациите и непрекъснатите чатове в мрежата..
Хората все по-малко общуват помежду си реално (лице в лице) и
все повече време отделят на включването си в социални
групи и мрежи и нямат търпение да се запознаят с нови
виртуални “приятели”( до стотици !) в по- голямата си част-
напълно непознати лица, за които информацията е само
такава, каквато самите те са подали в мрежата.
Дали тази информация е истинска никой не знае…
Можем само да предполагаме колко от сърфиращите в И-нет са там
с истинската си самоличност и за какви взаимоотношения
става въпрос в действителност.

Безспорно има и истински общувания в мрежата, но и
безспорно е, че те са по-малкия процент.
Безспорно има ценна и полезна информация, която се споделя в и-нет
пространството, но е безспорен и факта, че доста трябва да
отсяваш пшеницата от плявата.
Елемента на безконтролност, анонимност и възможността
“да се представиш” както си поискаш в и-нет е гъдел за
мнозина.. И е игра като начало без край, а повечето хора се
увличаме и забравяме да поставим граници, най-малкото за
да опазим времето си от разпиляване. А това е най-малкото…
Да, чудесно е да се ползваме от научните и технологични
достижения, но да станем зависими от тях –
това вече не е добре.
Защото ако “чатовете” станат по-важни от разходката в
парка с любимите ни хора, и ако заради нивото на новата
игра забравим да прегърнем, утешим или подкрепим някой
реално, а не виртуално, накъде всъщност отиваме ?…
И какво става с нас, живота ни ? С хората край нас ?
Къде са те в списъка ни ? На коя страница ?
Защото явно в „И-нет света ни“ всичко изглежда под контрол
и сме се превърнали в спецове – на тактиките, виртуалните
умения, знания и комуникации..
Съвременният човек някак се плъзга по плоскостта на
лесното и не иска да се затормозява с отговорности, защото
те реално тежат – отговорността на реалното присъствие –
да изслушаш, да изтърпиш, да помогнеш, да понесеш някоя
чужда болка и страдание…Да се ангажираш…
А виртуалните взаимоотношения са лесни, удобни, там
никой не виждаш и никой не те вижда..Удобен параван за
криворазбрана свобода и неангажираност…
Нищо лично, две профилни снимки от двете страни на комуникацията
и си “чатим”до безкрай – “…дъра-бъра…” за какво ли не…

Пращаме емотикончета с целувки, прегръдки…
Подържаме взаомоотношения…

И така със стотици “приятели” в групата…
Стотици приятели!…Абсурдно словосъчетание!
Когато много добре знаем, че
“Ако човек е навсякъде, той е никъде”
Съвсем не се усещаме как релността ни в този момент е
с подменена картина, как вторачването в И-нет –
комуникациите ни поставя в капан на социална изолация и
ограниченост в рамките на монитора и как това влияе върху
силите и желанието ни да общуваме с хората извън
мрежата. И-нет приятелите ни оформят един свят, хората от
обкръжението ни, особено не ползващите компютър – друг
свят. И ние гравитираме между реалните и виртуалните си
светове. И пак сме никъде.
Получава се някаква абсурдна двойнственост –
хем сме в социалното пространство, хем сме в социална изолация.
Същия ефект на предозиралите се
с компютърни игри деца, които след като излязат навън, на
улицата след прекарани 10 часа игри в мрежата – гледат със
замрежен поглед и в първите минути не знаят къде се
намират…

Дали и ние не се предозираме в някаква степен с И-нет ?
Дали не губим безцелно времето си понякога там ?
Дали не сме пропуснали да сложим граници между ползата
и вредата ?

Можем лесно да проверим това , ако си наложим за няколко
дена , 4 – 5 например да оставим компютъра ( ако е
възможно и GSM-ите ) и да заминем някъде на село или на
планина, където компания биха ни правили единствено
природата, тишината и близките ни хора…

И ако през тези няколко дена “не се побъркаме” от липсата на
И-нет и GSM , значи всичко е наред, но ако….се изнервим
от липсата на: Facebook, Skype, Google и т.н значи е
наложително да се замислим какво става с реалния ни
живот, къде се намираме и накъде всъщност искаме да
отидем.
И да вземем нужните мерки…
Да си вземем живота обратно,
не виртуалния , а реалния…
И при това да го направим незабавно!

/ автор:  Миглена Цакова, www.poznanie-bg.com /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Енергията на динената семка“

/ Автор: Уилям Дженингс Брайън /
Наблюдавал съм енергията на динената семка. Тя е способна да извлече от земята и да прокара през себе си тежест, 200 000 пъти по-голяма от нейната. Когато успеете да ми кажете как взима този материал и от цветовете си създава обвивка, неподражаема за изкуството, а после в нея оформя бяла кора, а в нея -червена сърцевина, изпълнена с черни семчици, всяка от които на свой ред е способна да прокара през себе си тежест, 200 000 пъти по-голяма от собствената им – когато успеете да ми обясните тайнството на динята, можете да поискате от мен да ви обясня тайнството на Бога.

АКТУАЛНО. НОВИНИ СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

И човешките сърца станаха от желязо…

/Автор: Старецът Паисий /
Тъй като човешките удобства преминаха всяка граница, те се превърнаха в затруднения за хората. Умножиха се машините – увеличиха се и грижите. Превърнаха и човека в машина, и сега машините и железариите управляват човека. Затова и човешките сърца станаха от желязо. При всички тези технически удобства, които съществуват, хората не работят върху своята съвест. Едно време използваха за работа животните и бяха милостиви. Ако слагаше малко повече товар върху животното, така че да клекне горкото, ставаше ти жал за него. Ако беше гладно и гледаше жалостиво, все едно ти разкъсваше сърцето. Спомням си, когато кравата ни се разболяваше, страдахме и ние заедно с нея, защото я считахме за член на семейството ни. Днес хората работят с желязото и сърцата им също са железни. Счупва се някое желязо – прави се заварка. Разваля се автомобилът – карат го на сервиз. Ако пък не могат да го поправят, изхвърлят го; не ги боли за него.
Казват си: “Желязо е!” Сърцето не участва изобщо.
Така обаче у хората се развиват себелюбието и егоизмът.
Днес човекът не мисли за другия. Някога, ако останеше храна за следващия ден, би се развалила, и хората се сещаха да дадат и на някой беден. “Вместо да се развали, казваха си, нека я дам на някой беден”.
Този пък, който беше по-духовен, казваше:
“Първо, нека се нахрани бедният, след това и аз”.
Сега слагат храната в хладилника и изобщо не помислят за другия, който има нужда.
Помня, когато имахме добра реколта от зеленчуци и др., давахме и на съседите, поделяхме си я.
Какво да я правим толкова? Пък и би се развалила. Сега си имат хладилници.
“Защо да дадем на другите? – казват си. – Слагаме в хладилника и си остава за нас”.
Остави, че по цели тонове изхвърлят или заравят в земята,
а другаде милиони хора гладуват.

Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” , Слова Том 1
Източник: http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1146

Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир,
СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

АКТУАЛНО. НОВИНИ СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

Хората изгубиха търпението си

/ Автор:
Старецът Паисий Свтогорец /

– Отче, защо днес нямаме търпение?
– Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа.
Чакаше до август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши.
Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. “Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега”. Ама не, ще отиде на всяка цена да донесе домати от Египет. Щом видяха това, започнаха и в Крит да правят парници, за да предложат домати по-рано. И накрая навсякъде направиха парници, за да ядат домати и през зимата. Изтрепват се да правят парници с всичките му приспособления, за да имат от всичко през всичките сезони и да не чакат!
До тук добре! Но се продължи и по-нататък. Вечерта доматите са зелени, а на сутринта вече ги късат червени и надути! Развиках се на един министър: “За парниците както и да е, казвам му, но защо вкарват хормони, за да зреят за една нощ плодовете, доматите и т.н., и хората, които са малко по-чувствителни към хормонална намеса, горките, страдат от това?” Развалиха също и животните. Какви телета, какви пилета! Тия, които са на четиридесет дни, поради хормоните изглеждат, като че са на шест месеца. Човекът яде, но каква полза ще получи от тази храна? Хранят кравите постоянно с хормони, за да дават повече мляко, а накрая производителите не могат да го продадат. А след това стачкуват и изливат млякото по улиците, защото цената пада, а хората пият мляко с хормони. А ако ги оставят както Бог ги е създал, всичко щеше да върви нормално и хората щяха да пият чисто мляко. А сега с инжекциите всичко става безвкусно.
Безвкусни продукти, безвкусни хора, всичко безвкусно! И животът сега им е безвкусен. Питаш млади хора: “Какво ти е по душа?” “Нищо”, отговарят. Коскоджами ти юнаци! “Какво ти е приятно да правиш?” “Нищо”. Докъде стига човекът! Мисли си, че ще поправи Бога с това, което върши! Правят нощта ден, за да снасят кокошките. И какви яйца снасят? Ако Бог беше сътворил луната да свети като слънце, хората щяха да полудеят. Но Бог е направил нощта, за да могат хората да си почиват.
А те докъде стигнаха!
Хората изгубиха покой. Парниците, инжектирането на плодове и зеленчуци и т.н. доведоха също до нетърпеливост. Преди знаеха, че до еди-кое си място пеш ще стигнат след толкова часа.
Ако някой има по-здрави крака ще стигне малко по-рано. След това изнамериха каруцата.
После автомобила, самолетите и т.н. Постоянно полагат усилия да намерят още по-бързи превозни средства. Направиха самолети * , с които можеш да отидеш от Франция до Америка за три часа. Но когато човек сменя с такава скорост един климат с друг, от самата тази внезапна промяна ще се обърка. Бързане, бързане… След някое време човекът ще влиза в снаряд, ще натискат спусъка, снарядът ще се изстрелва, а от другия край ще излиза един луд! Къде ще върви?
Дотам ще я докарат. Лудница!

/ * Старецът има предвид свръхзвуковите пътнически самолети за далечно разстояние “Concorde” – б. изд./

Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” ,  Слова Том 1
http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1053

Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

АКТУАЛНО. НОВИНИ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

Колко „струва“ скъпото ?…

“ Колкото по-скъп GSM си купуваш,
толкова повече се убеждаваш,
че основната му функция е да звъни.“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Истории за делфини“

Много истории са известни за делфини. Всички са попадали на такива, всеки може да разкаже нещо.
Преди доста години съм чел за делфин, който причаквал корабите в опасен пролив за да ги превежда като лоцман. Щом преминели опасните места той се връщал обратно да чака следващия. От всички кораби го познавали – това продължило няколко години – и даже понякога го изчаквали ако го няма.
Наскоро прочетох за един любопитен случай, който свидетелства за способността на делфините за оценка на ситуация, преценка на развитието ? и вземане съответно решение. В британският вестник „SUN“ имаше съобщение, че делфини спасили баща и три 15 годишни деца от акула във водите около Нова Зенландия.Плувците били доста навътре в крайбрежните води на Уангарей, Нова Зеландия, когато забелязали приближаваща се акула. Паникьосани, те се опитали да плуват към брега. В този момент се появили делфини, които спрели хората, заобиколили ги и близо час ги пазели като им помагали да се крепят на повърхността. След като акулата се оттеглила те им дали да разберат, че вече могат да плуват и ги конвоирали до брега.
За способността им да предвиждат и вземат решение свидетелства и един документиран съвсем пресен случай. Наскоро (11 септември 2007) сътрудниците на Лабораторията за морски изследвания в Сан Диего, Калифорния (САЩ) станали свидетели на изключителна драма. В огромния басейн на лабораторията, който се обитавал от 4 мъжки и 3 женски делфина, те пуснали по програмата на изследванията една триметрова акула мако. В продължение на осем дни между делфините и акулата съществувала пълна търпимост. Делфините играели и подскачали, а акулата кръжала в единия край на басейна и поемала предлаганата й риба. Нищо не предвещавало конфликт.Изненадващо, на деветия ден, като по команда и без никаква видима причина, четирите мъжки делфина се втурнали към акулата и започнали да й нанасят силни удари с муцуните си в коремната област. Акулата Мако панически се опитвала да избяга. Само след броени минути тя издъхнала без външни наранявания, но с разкъсани вътрешности.По-късно директорът на лабораторията д-р Стивън Макларън разшифровал причината за атаката на делфините. Един от женските делфини започнал да ражда и мъжките предвидили, че акулата ще бъде привлечена от миризмата на кръв. В тях се задействал така нареченият „колективен интелект” – определение, въведено още през 1962 г. от една от най-компетентните познавачки на акулите, професор Юджийн Кларк. (последното изречение е типично “човешко”, според мен. И се питам – а учените не предвидиха ли ситуацията с раждането? Или чакаха да видят какво ще стане…).
Следващият случай е доста интересен, но напълно обясним като се има предвид, че при тях има “акушерки”. Описаната случка е конкретна и документирана.В света от няколко десетилетия се практикува подводното раждане. В доста страни има специални центрове – Русия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, напоследък и в САЩ – десетки хиляди деца са родени по този метод.Руският учен Игор Чарковски дълго време се е занимавал с изследване на подводното раждане. Той е акуширал поне при 20 000 такива раждания. Дъщеря му, едно от първите деца, родени под водата, била на около 20 г., когато се случило следното. Чарковски и екипът му докарали една родилка на Черно море за да роди във водата. Те стояли там и се готвели за раждането, а жената стояла във водата на дълбочина 60 см. Внезапно се появили три делфина, разбутали хората и взели всичко под свой контрол. Хората гледали изумени. Делфините направили нещо нагоре-надолу по тялото на жената, което приличало на сканиране. Жената възкликнала “Чувствам се невероятно!”. Родила без каквито и да са болки и страх. По нейни думи изпитвала удоволствие. Преживяването било наистина невероятно. Оттогава се създала нова практика – да се използват делфините като акушерки – която днес се практикува в цял свят. В момента на раждането те излъчват нещо от своите сонари, което наистина успокоява майката.Те правят просто изумителни неща. Децата, родени с помощта на делфини-акушерки , поне в Русия, са необикновени. Според изследванията нито едно от тези деца няма коефициент на интелигентност по-нисък от 150 и всички те имат изключително стабилни емоционални тела и изключително силни физически тела. По един или друг начин превъзхождат връстниците си.(За последния абзац имам известни резерви доколкото нямам достатъчна информация).
Делфините определено ни припознават като близки по разум. И открито показват своите морални ценности. Ако плувате сред делфини и около вас има деца, те най-напред отиват при децата. Ако няма деца, предпочитат жените. Ако няма жени тогава отиват при мъжете. А ако наоколо има бременна жена, всички останали могат да забравят за делфините – цялото им внимание е се насочва към нея. Онова малко бъдещо човече става най-важното нещо на света!
Е, това е засега, което мога да споделя за делфините. Оставам с надеждата, че ще научаваме още добри вести за тях. И че са достатъчно разумни за да отбият ищаха на хората да ги направят “бойци” по свое подобие – делфините никога не убиват някого само защото е “враг”!

Публикация: http://vascont.wordpress.com/2008/04/01/istorii_delfin/

АКТУАЛНО. НОВИНИ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Да си представим…“

/ Автор Григор Гачев/

И така, представете си 2018 г.
Обикновено софийско жилище.
– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
– Така ли? Коя книга?
– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
– Че защо ще я купуваш? Имаме я.
– Супер! В кой файл е?
– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
– Пфу! Та тя е на хартия!
– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
– Да смъкна безплатно книга?!
– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
– А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
– Да, бе! И като ми дадат техния Достоевски, къде ще го чета?
– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
– Платих я. Thanks.
– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги имаше.
– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…
– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
– Това пък от кой зор?!
– Как от кой зор? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
– Уфф. Привърших я най-сетне.
– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
– Кой?!
– Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
– Тръгнал ли ?!.. Стигнал е вече ! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

Източник: http://www.gatchev.info/blog/

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Притча за мръсното пране „


Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.

– Виж колко е мръсно прането й! – възмутено казала тя на съпруга си.

Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.

– Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи…

И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивявала и критикувала, колко мръсно е то.
Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

– О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?

– Не! – отговорил съпругът й. – Просто днес станах по-рано и измих прозореца…

Така е и в нашия живот!
Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас.
Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти.

/ Източник: http://www.sibir.bg/blog/moleti/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=494819 /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

„Лятото в нас“

Лято е.
Поне така трябва да е според календара.
Но ми е нещо тежко тук в големия ни, шумен и забързан град.
Живеем в мъгла – сива, душеща, обезличаваща всичко наоколо.
А ние си живуркаме и си мислим, че е лято.

Не, не е!!! Лято отдавна няма тук.

Лятото го срещнах тази година в планината – сред тихия ромол на горското поточе, сред пеещите птици, в тишината на вековните върхове. Чух го да се смее като малко дете сред листенцата на дивите цветя. Лятото е там – по ухаещите на бор и мащерка пътечки и танцува вечер по небето обсипано с близки звезди.

Не знам, може и някъде по морето да има лято. Някъде, където въздухът не е пропит от стара мазнина и миналогодишна цаца. Някъде, където хората не се блъскат на тълпи по плажа при вида на „атрактивния“ продавач на царевица и резенчета диня.
Някъде, където не кънтят в стресиращи децибели чалга и всякакви кичозни миксове.

Не знам, но малко ми е тъжно заради морето и децата, които не могат без лято…

А душите ни?..
Колко ли празни трябва да са душите ни, за да не правим разлика дали живеем в мъгла или не?
Доколко трябва да сме притъпили сетивата си, за да не виждаме и чуваме как грозното и пошлото се „блещят“ и“ крещят“ от всеки ъгъл, от почти всяка реклама, а ние ръкопляскаме(?!) и си мислим, че това е новото реалити шоу?…

Тъжни и объркани същества!
Колко сме жалки само – в новите си модерни дрешки и с все по-замъгляващи и обезличаващи се души! Дишаме мъгла, а си мислим, че е лятна мараня.

Не, не е!!! Защото лятото отдавна не стъпва тук. Отдавна сме го прогонили.

Но се питам: какво ще правим през зимата, когато всичко измръзне и студът скове прозорците, а ние не сме стоплили с нищо душите си?

Господи, помилуй!…

/m_space/ 2006/ http://www.pravoslavie.bg/Пътеписи/Лятото-в-нас/

ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

ВНИМАНИЕ, СЕКТА: Трансцедентална медитация

/Материалът е публикуван в www.start.bg/

Трансцедентална медитация

Това е едно движение, което много масово се разпространява на Запад, а от известно време и в България. Трансцеденталната медитация (ТМ) се практикува от повече от два милиона и половина души по света. Може да се срещне под следните имена:

Международно общество за медитация, Наука за творческия интелект, Фондация за науката за творческия интелект, Движение за духовно обновление, Международна студентска организация за медитация, Световен планов център, Световно управление във века на просветлението, Сидхи (Сидха) програма.

Основател на това движение е Махеш Прасад Варма, наречен Махариши Махеш Йоги. Той е роден в Северна Индия през 1918 г. Завършил е физика и известно време е работил в завод. Изучавал е йога и през 1947 г. отива в Хималаите да се учи и да медитира със своя гуру Свами Брахманандра Сарасвати (Гуру Дев). Там той престоява в продължение на 13 години. Преди смъртта си гуру Дев казва на своя ученик да развие форма на медитация, която всеки може да прилага. Махариши прави това, но в родната му Индия почти никой не му обръща внимание. Успехът идва, когато той отива в Англия, и особено след като “Бийтълс“ и “Ролинг Стоунс“ се запалват по неговото учение. Вследствие на това популярността му рязко нараства и все повече и повече хора започват да се занимават с медитация.

Методът, наречен Трансцедентална медитация, се представя на масовата публика като чисто научен и лишен от всякаква религиозна основа. За целта се провеждат всевъзможни псевдонаучни експерименти, които “доказват“ ползата от медитацията например за намаляване на стреса, за развиване на физическите, психическите и духовните възможности на човека. Твърди се, че методът е неутрален в религиозно отношение и може да бъде практикуван от хора с всякакви убеждения.

Резултатите, които Махариши обещава, са наистина поразителни. В личен план се обещава освен преодоляване на стреса, себереализация и пр., и че човек ще може да развие такива фантастични способности, като напр. да преодолява закона за гравитацията, да преминава през стени, да става невидим, да придобие свръхчовешка сила, да материализира представите си (визуализация) и др.

В обществен план перспективите са още по-внушителни. Ако повече хора усвоят и практикуват метода, страданието като цяло ще намалее, човечеството ще навлезе в нова ера на пълноценно развитие, ще се възцари световен мир и всеобщо благосъстояние. Това ще доведе до отслабване на всякакви негативни влияния, така че ще намалеят катастрофите, престъпността и болестите. Силата на трансцеденталната медитация е такава, че дори и ограничен брой хора да я практикуват, те могат да повлияят развитието на целия свят. Жителите на тази нова “ера на просветлението“ се наричат сидхи.

Движението на Махариши има всеобхватна програма за обновлението на света и създаването на един нов световен ред. Този “световен план“ обхваща всички сфери на живота – индивидуалния живот, политиката, образованието, околната среда, икономиката и духовния живот. Трябва да има единно световно правителство, което ще контролира националните правителства и ще им дава готови абсолютни и непогрешими теории и схеми на управление. В действителност теорията и практиката на трансцеденталната медитация се коренят дълбоко в хиндуистката традиция. Това е опростен вид хиндуистка мантра-медитация, която обаче се представя по замаскиран начин. Мантрите са определени думи или срички, които се повтарят и върху които човек се концентрира по време на медитацията. Учителите по ТМ твърдят, че това са срички без всякакъв смисъл и съдържание и са просто “средство, което усилва действието на подреждащите сили на природата“. Факт е обаче, че всички тези срички са кодови названия за имената на хиндуистки божества. Пример за това е например мантрата “айм“, която е кодово название на богинята Сарасвати.

Към това се прибавя и фактът, че мантрите се раздават единствено от ТМ-учители, които са получили лично от Махариши властта за това. Даването на мантрата става при специален ритуал на инициация, или посвещение, без който мантрата няма божествена сила и не е нищо друго освен една случайна безсмислена дума. Тази вяра в особената сила на мантрите е причината, поради която човек никога не трябва да казва каква е неговата мантра, защото иначе тя губи силата си.

Ритуалът на посвещението, през който минават всички медитиращи, също е изцяло хиндуистки. Той се извършва в полумрак пред олтар, на който стои образът на Гуру Дев. По време на церемонията пред този образ се жертват дарове – плодове цветя и др., учителят пее химни на санскрит – свещения език на хиндуизма – призовава бога творец Брахма под името Нараяна, също и боговете Шива и Вишну, както и всички велики учители и накрая гуру Дев. На неразбиращите участници в ритуала се обяснява, че става дума просто за формалност и индийска традиция. След това ТМ-учителите раздават мантрите.

Бъдещите ТМ-учители подписват “декларация за лоялност“ към Негово Светейшество Махариши Махеш Йоги. В нея те обещават вечна вярност и привързаност към учението и пълна зависимост и подчинение към Махариши и неговата организация. Също така декларацията изрично казва, че неговото учение е тайно и не бива да бъде предавано на никого.

Всичко това характеризира ТМ като типично хиндуистко гуру-движение. То е особено опасно поради своята замаскираност – човек може лесно да бъде въвлечен в него, без въобще да осъзнава, че става дума за религиозно движение. Повечето най-вече от младите медитиращи виждат в организацията спасението на света. Те са подложени на силното изкушение да обърнат гръб на всичко останало – семейство, професия, нормални човешки интереси и пр. и да се отдадат на медитацията като път за подобряване на целия свят. Често те се изолират от света в т. нар. “академии“ и “резиденции“, където се занимават единствено с медитация. Интересите на организацията се поставят на първо място, което често води до разрушаване на семейните връзки и нормалното ежедневие на човека. Всички медитиращи държат в стаите си снимки на Махариши. Те твърдят, че не му се покланят и не го почитат като бог, но отношението им към него е доста по-различно от отношението към обикновен човек.

Трансцеденталната медитация често нанася и физически и психически увреждания – разстройство на съня, мигрени, неврологични проблеми, стигащи до душевни разстройства. И това никак не е чудно, като се има предвид, че основата на медитацията по принцип е отпускане на съзнанието, отслабване или пълно изгубване на самоконтрола и отдаване изцяло на автоматичната техника. Тази техника от своя страна е подчинена на някаква друга цел, а каква е целта на Махариши, вече видяхме.

По-внимателното запознаване с идеологията, практиката и структурата на неговата организация разкрива една ужасяваща тоталитарна политическа амбиция. Самочувствието на “просветление“ и “план за спасение на света“ води до незачитане на нищо друго освен собствените правила. Непрекъснато звучат лозунги от типа: “Започва нова Ера!“, “Водачо, заповядвай, ние те следваме! Ние знаем най-доброто за теб. Ние презираме смъртта! Долу опозицията!“ – все добре познати фрази от ужасната история на световните диктатури. Един от ТМ-учителите казва, че когато световният план се изпълни и на 1000 души се пада по един ТМ-учител, основният критерий за получаване на работа ще бъде дали човек медитира, или не.

Би било наивно да вярваме,че този хиндуистки мистик е посветил живота си на световен кръстоносен поход единствено за да помага на хората да се отпускат и да преодоляват стреса! Зад една толкова невинна декорация се крие една дисциплинирана езотерична организация, в която са събрани духовна гордост, материален прагматизъм, власт и строг контрол над разума. Крайната цел е да се доведе цялото човечество до медитация, “просветление“ и подчинение на организацията и нейния водач. Колкото по-дълбоко изследваме мисионерската дейност на Махариши, толкова по-ясно става, че това е едно чисто хиндуистко разбиране за света, комбинирано с политически и социални искания, които са ужасяващо тоталитарни и недемократични.

 

ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

Йога е духовна наркомания

/Автор Петър Марчев/

Немного отдавна един кандидат за телевизионна слава “спря часовниците” на половин България. Може би си спомняте православния свещеник от Чипровци, който чрез системата “йога” спря за известно време биенето на сърцето си?! Той беше убеден, че йога с нищо не противоречи на 10-те Божи заповеди. Като него мислят десетки хиляди българи. Но един варненец твърди друго. Владислав Митев e 39-годишен, икономист по образование; понастоящем учи задочно „Теология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работи като редактор на официалния сайт на Варненска и Великопреславска св. Митрополия и е сътрудник на духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“ във Варна.
Кога и как се срещнахте със системата йога, г-н Митев?
– Занимавал съм се с йога около една година. Започнах да посещавам школа по хатха-йога през пролетта на 1993-та. Школата ми беше препоръчана от мой приятел като място, където мога да се справя със здравословните си проблеми. В голяма степен това действително се случи. В школата се преподаваше т. нар. хатха-йога, която започва обучението по йога от най-ниските нива. Освен специфичния хранителен режим, изпълнявахме и редица физически упражнения – както динамични, така и статични пози (асани). Изпълнявахме няколко различни дихателни упражнения, на които в хатха-йога се придава особена важност. Прилагах в живота си ред хигиенни практики. Започнах и упражнения, предназначени за упражняване на контрол върху психиката, волята и съзнанието. Такива бяха например – взирането без мигане в пламъка на свещ, медитация с повтаряне на определени думи (мантри, за които по-късно разбрах, че са имена на индийски божества) и др.
Интересното е, че според моите лични наблюдения в йога не се прави ясно разграничение между духовните практики и физическите упражнения. Още от самото начало физическите упражнения се свързват органично с определен начин на мислене и възприемане на действителността. Това най-ясно личи в дихателните упражнения. Там например по време на самото упражнение се изисква чрез силата на въображението ученикът да си представя вдишвания въздух като струя светлина, влизаща в него през ноздрите, а при издишване – излъчваща се от слънчевия му сплит.
Целта на цялата тази игра с въображението, физиологията и психиката е да бъде изградена у ученика една представа за човека и света, в която видимото, материалният свят – от една страна и невидимата реалност – от друга, са в системно, органично единство. Счита се, че всяко видимо действие на човека е във взаимна връзка и взаимодействие с невидимата реалност. А целта е изграждането на устойчиво поведение, помагащо на човека да използва невидимата реалност, като съобрази с нея живота си и извлича от нея определени изгоди.
Но най-непочтеното в това учение е неговата езотеричност. То не се излага систематично, в неговата пълнота още от самото начало. Преподаването започва по метода „отдолу – нагоре“. Учениците не се запознават с основополагащите концепции на учението, с неговите крайни цели и очаквани резултати при достигане на евентуалното „съвършенство“. Аз мисля, че това се прави, защото учениците биха отхвърлили учението и не биха го приели, ако то им се разясни от самото начало. Ето защо учението им се представя непълно, докато междувременно и постепенно се възпитават определени навици, начин на живот, представи и светоглед. Така ученикът бива, простичко казано, „воден за носа“, без да е наясно къде всъщност отива и какво го чака в края на пътя. Обещанията са за нещо прекрасно, но са доста мъгляви. Не се споменава нито дума за евентуална нематериална цена, която би могла да се изиска от ученика за придобиването на очакваните блага…  Спомням си, че когато някои ученици молеха учителя да ни говори за „духовната страна“ на йога, той остро отказваше с довода, че ни е рано да се интересуваме от неща, до които не сме дорасли. Засега трябвало само да се занимаваме с усвояване на преподаваните упражнения, докато станат наша „втора природа“.
И така, на въпросния начален етап невидимите „сили“ („енергии“) бяха представяни като природни, тоест, неживи и неинтелигентни. Това явно позволява на ученика да се стреми да ги използва без да очаква, че евентуално би му се наложило да поеме някакви ангажименти или да плати някаква цена. По-късно се запознах със свидетелствата на други хора, по-напреднали в йога, които твърдяха, че с напредване в учението картината се променя. На по-горните нива въпросните „сили“ вече се представят като живи (или живоносни), а по-късно и като разумни, но разбира се „добри“, светли, красиви, съвършени и т.н. В това отношение се стига до съвпадение с класическия „бял“ окултизъм, изповядван от Бялото братство. Дали по-късно йога става не чак толкова „бяла“ – не е ясно, тъй като свидетелствата за тези етапи стават много редки, неясни или фантастични… Ясно е едно: цялата истина се открива едва на тези, които на практика не могат да избират, или най-малкото, това за тях е извънредно трудно, понеже са здраво обвързани с вече поетия от тях път, или казано с християнски термин – „пристрастени“ са към него.
А кой беше вашият „гуру“ в школата по хатха-йога?
– Що се отнася до учителя ни – бях учуден от неговия характер, излъчване, дух. Наистина, той беше образец за спокойствие. Но това спокойствие съвсем не беше като християнския „мир“. Той беше сдържан, но не смирен. Любезен и внимателен, но не сърдечен. В него очевидно имаше място за състрадание, но не забелязах у него особена любов. Защото любовта е саможертва (Иоан 15:13), а той не правеше впечатление на човек, който би пожертвал живота или удобството си за някого или за нещо. Беше строг, способен да защити правата си със сила – без ненужна жестокост, но и без да допусне възможността да пострада. В него видях огромен егоцентризъм и самомнение, граничещо с надменност към „хората от улицата“. Симпатиите му бяха предимно към „избраните“, и особено към по-успешните от тях. Към света и събитията в него, които не го засягат пряко той проявяваше хладно, до безразлично отношение. Не умееше да се смее, даже да се усмихва. Никога не се натъжаваше – емоциите му бяха под пълен контрол. Йога го беше направила не по-добър човек, а само външно по-търпим. Очевидно животът му беше всецяло подчинен на нещо, което у мен не предизвикваше никакви особени симпатии.
В тази връзка може би е полезно да спомена, че учителят ми по йога същевременно е и твърде известен учител по източни бойни изкуства. Именно чрез тях той е стигнал до йога, тъй като в нея е търсил (и вероятно намерил) по-висока степен на съвършенство.
В кой момент осъзнахте, че в системата йога има нещо опасно? –  Много съм благодарен на Бога, че по Неговия промисъл се измъкнах от йога навреме и почти невредим. Осъзнах, че йога е опасна система едва след години, вече като член на Православната църква. Днес мога да осмисля и да оценя преживяното от позицията на православно-християнската си вяра, познания и мироглед.
В духовно отношение йога може да бъде сравнена с една тежка наркомания, свързана с убийствено робство към наркодилъра. При това, по един ужасен и мазохистичен начин именно постепенното убиване на човека е това, което му носи радост и предизвиква привързаност към неговия поробител и убиец. Хатха-йога е първото ниво на тази духовна зависимост, при което „безплатно“ се извършва „зарибяването“ на човека. На това ниво духовните вреди не са тежки и очевидни, за разлика от големите физически ползи. За съжаление, напредването в хатха-йога развива силна привързаност към цялостното учение „йога“ и предразполага определен процент от учениците да продължат към по-високите му нива.
Давам си сметка, че моето мнение ще е непонятно за материалистите, и за всички, които не познават съкровената същност на Православното християнство. В очите на такива хора йога е само един безкраен източник на физически ползи и свръхчовешки способности. Наистина – източник, изискващ много труд и упоритост, но в това отношение йога изглежда подобна на всеки един спорт. Но самият ни учител твърдеше, че вдигането на щанги е безсмислено занимание, защото човек „не е предназначен за вдигане на железа“. Действително, от никой спорт последствията за човека не са такива, каквито са от йога. Те засягат преди всичко неговата душа. По думите на Христос, всяко дърво се познава по плодовете му. А лично аз, като православен християнин изтръпвам от ужас, представяйки си общество, съставено изцяло от йоги, подобни на моя бивш учител.
/Източник: http://www.dveri.bg/

 

ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ

Стилове на родителско поведение

 

 

СТИЛОВЕ НА РОДИТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ
(Автор: ИВАН ИГОВ , психолог )

Едва ли има нещо на този свят, което да е така желано и същевременно така трудно, като това да бъдеш родител. Колко нощи не сме заспивали, преследвани от безкрайните „Защо ?“: „Защо днес пак избухнах?; Защо всяка втора моя дума към детето ми е заповед? Защо не намерих време да си поговорим? Защо то не ме слуша?…“ Питаме се и не намираме отговор, защото никой не ни е учил на родителство

СТИЛОВЕ НА РОДИТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ
( или когато приказките продължават)

Едва ли има нещо на този свят, което да е така желано и същевременно така трудно, като това да бъдеш родител. Колко нощи не сме заспивали, преследвани от безкрайните „Защо ?“: „Защо днес пак избухнах?; Защо всяка втора моя дума към детето ми е заповед? Защо не намерих време да си поговорим? Защо то не ме слуша?…“ Питаме се и не намираме отговор, защото никой не ни е учил на родителство.

КОПИЕТО И МАТРИЦАТА
Твоето дете. Същото което ти създава купища неприятности и проблеми, но от което за нищо на света не би се отказал. А и то от тебе. И не защото си най-умният или най-добрият, а защото си ТИ, неговият и само неговият родител. Негов модел, еталон и праобраз; нещото чрез което то се отъждествява с огромния, сложен свят. И постепенно и незабележимо израства край нас човечето което сме създали „по свой образ и подобие“ – носител на нашите модели и ценности, изкупителна жертва за нашите грешки и слабости. Това е нашият отпечатък в бъдещето, нашето прераждане и паметта за нас. Разбира се детето няма да стане точното наше копие. И слава Богу, че това е така, защото иначе нямаше да имаме надежда за бъдещето. Просто щяхме да се въртим в един безконечен кръг.
Детето ни отрича, но използвайки МОДЕЛИТЕ които ние му даваме, най-често без да съзнаваме това! И се учи не толкова от непосредствено казаните му от нас правила (готовите рецепти), колкото от онова което наблюдават в поведението ни (нашият пример). Ако рецептите се различават от примера, то най-вероятното е един ден да се сблъскаме с обидата и протеста на детето си, чудейки защо ли са станали такива. Моделът зависи и от ЗНАЧИМИТЕ ДРУГИ (приятели, роднини,съседи), както и от взаимоотношенията с родителите, Ако те са лоши, децата могат изцяло да се откажат от наложените родителски норми, но дори и този отказ става с придобитите от тях средства.

НА КАКВО ИГРАЯТ ПСИХОЛОЗИТЕ ?
Мислили ли сте някога какво става с героите, когато приказките свършват? На пръв поглед всичко е ясно: „Принцът и принцесата се оженили и живели дълго и щастливо“. Доброто е победило, лошите са наказани, а героите… . Интересно каква ли майка е станала Пепеляшка? Как ли се е разбирала след сватбата със своя принц Спящата красавица и как ли е управлявал царството си Мелничарския син от „Котаракът в чизми“? Нали всички те имат своя предистория, семейство, родители, живели са по определен начин. Обстоятелствата сигурно са оказали въздействие и са оставили своя отпечатък върху бъдещият им живот. Но как ли…
Това именно решили да проверят психолозите и не защото си нямат друга работа, а защото приказките също има реални човешки взаимоотношения, макар и приказни. Използвали т.н. психодраматични ролеви игри: Разказват на групи от доброволци познатите приказки, молят всеки да си избере роля,а после им поставят за задача да изиграят героите такива каквито са станали, например една година след сватбата. И знаете ли какво се получило? Ами да – всички представяли Пепеляшка като страшно притеснителна и тревожна майка, която повече се интересува какво става в кухнята на двореца, отколкото в самия дворец; Спящата красавица като капризна млада жена която никак не може да се откъсне от влиянието на родителите си, а за мелничарския син… е там всичко е ясно и без това котараците не живеят дълго.
Значи приказките не казват цялата истина? Но те и за това са приказки. А психолозите се занимават с тях не просто от инфантилност, а за да проверят МОДЕЛА, пък и заради поуката разбира се.

КОГАТО ПРИКАЗКИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
За съжаление има толкова много начини да бъдем лоши родители и толкова малко да бъдем добри. Тежат ни унаследените модели, проблемите в обкръжението, а и както вече казахме, никой не ни е учил на родителство. Ето защо героите от приказките често живеят край нас, а ние ставаме мащехите и лошите магьосници без самите да желаем това, мислейки само доброто на децата си.

ПЕПЕЛЯШКА
(или за емоционалното отхвърляне)
Помните ли приказката – Пепеляшка е изолирана от близките си, липсват и тяхната подкрепа и помощ. Заварените и сестри са обичаните деца в семейството, а тя постоянно е подложена на присмех и унижение. Бащата е слаб човек, „под чехъл“ и с нищо не може да я защити… .Ще кажете: днес няма Пепеляшки – та кои ще превърне детето си , макар и заварено в робиня. Това сигурно е вярно, но онова което най-вече е липсвало на Пепеляшка липсва на много деца и днес – доброжелателното отношение и емоционалната подкрепа. А то е най-необходимото. Такова дете болезнено чувства липсата на топлина и обич, бързо разбира че е в тежест за родителите си, че без него те биха живели по-свободно и това го прави ненужно и отхвърлено.
Емоционалното отхвърляне може да бъде и скрито. Такива са случаите когато родителите оправдавайки се с прекомерна заетост и ангажираност, прехвърлят грижите за детето върху други хора. Изпитвайки известни угризения те понякога затрупват детето с демонстративно внимание и грижи – скъпи играчки, пищни празници. Но и тогава детето чувства добре изкуствеността на подобни ситуации, а това го прави още по ненужно и озлобено. Този модел на възпитание засилва тревожността и чувството за непълноценност у децата, а понякога (по често при момчетата) ги прави необосновано агресивни и жестоки.

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА
(или за покровителствената свръхопека)
Приказката разказва, че родителите на Спящата красавица много дълго чакали дете и когато то се родило го обкръжили с всякакви грижи, направили пищно кръщение и поканили знайни феите за да го дарят с всички дарби „за които човек може да си помисли“, и нито една по-малко. Можем само да се досещаме с какво внимание е обсипвано единственото дете до шестнадесетата си година, особено след прокобното предсказание. Не зная как е било в приказните времена, но и днес не малко родители са убедени, че тяхното дете е най-умното, най-доброто, най-хубавото. Поставят го под постоянно покровителство, предпазват любимото чадо от най-малките трудности и задължения. Възхищават се от всичките му явни и не толкова явни способности. Още от най-ранно детство то расте в обстановка на възторзи, похвали, на безгранично обожание. Така постепенно детето се превръща в отчаян егоцентрик, стремящ се винаги да бъде център на внимание, да бъде забелязван, да постига всичко с минимум усилия. И в същото време му се отнема възможността да се учи от собствения си опит, да придобива самостоятелност и отговорност. Понякога този модел на възпитание се съчетава и с повишени морални изисквания към детето. То чувства, че родителите му се надяват да осъществи на всяка цена техните високи претенции и несбъднати мечти. Създава се истинска кризисна ситуация – от една страна желанието да не разочароваш родителите си и от друга липсата на възможности и умения да го постигнеш.

РАПУНЦЕЛ
(или за доминиращата свръхопека)
Това беше приказката за едно момиче което зла магьосница отнела от родителите още като бебе и го затворила в една кула без врати и прозорци. Искала да я скрие от всички на света, за да обича само нея. Магьосницата се качвала в кулата по дългите коси на момичето, докато по тях започнал да се качва и местния кралски син… . Изобщо също известна история, която за съжаление често се случва и днес. Не са рядко родителите които за да запазят децата си от лоши влияния прибягват до помощта на цяла система от постоянни забрани и ограничения. Налага се контрол на „всяка крачка“, постоянно наблюдение и дори унизително следене. Постоянните забрани, невъзможността да вземаш собствени решения объркват детето, създават у него впечатление, че на другите всичко е разрешено, докато на него всичко е забранено. И както при случая със Спящата красавица, не му се оставя възможност да придобие собствен опит, разумно да се ползва от свободата си, не се приучва на самостоятелност. Като логично следствие от всичко това е „бунта на юношеството“, когато в стремежа си към свобода, децата разкъсват всички родителски забрани и се насочват натам, където всичко е разрешено – т.е. към уличната компания. Друг вариант на този „възпитателен“ модел е създаването на пречупен, без инициативен и несамостоятелен човек, залепен „за полата на майка си“ и обречен на самота. Но за това вече стана дума.

МАЛКАТА РАЗБОЙНИЧКА
(или за формалния контрол)
Вероятно си спомняте, че в приказката на Андерсен „Снежната царица“ има една малка разбойничка, която дава на Герда своя елен за да стигне до двореца на Снежната царица. Помните и начина по който я възпитаваше нейната майка и как се отнасяха двете помежду си. Тук не става дума за пълно отхвърляне на детето от страна на родителите – не нахранено, необлечено, живеещо при тежки битови условия (макар, че и това се случва), а по-скоро за липсата на внимание, грижа и подкрепа; когато родителите се отнасят крайно формално към задълженията си. Детето чувства, че е в тежест и възрастните биха се радвали да се отърват от него. Бързо се научава да заобикаля формалния контрол. И както при Малката разбойничка то скоро заживява свой собствен живот. За съжаление най-често свързан с асоциалната компания, безделието и скитничеството.

ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ
(или за жестокото отношение)
Помните как се отнасяха към двете деца тяхната мащеха и после злата вещица от приказката. И днес за съжаление все още се случва подобно отношение на родители към децата си, макар, че по-рядко се проявява открито, под формата на постоянни побои, унизителни наказания или прогонване от дома. Днес жестокото отношение не се забелязва от страни, защото се изразява в пълно духовно безразличие, към детето и другите членове на семейството. Създава се обстановка където напълно липсва взаимна подкрепа и топлина и всеки сам се грижи за себе си. Това може да става без скандали и побои, но нанася не по-малка рана в душата на детето. Такъв начин на възпитание засилва детската агресивност, желанието за отмъщение, способства за развитието на садистични наклонности и психопатия.

ДА ПАЗИМ МАЛКИТЕ ПРИНЦОВЕ
Да ги пазим и то най-вече от себе си, от нашите слабости, емоции и неврози. Да не правим детето отдушник на собствените ни проблеми. Ако отношението ни с него са изградени от постоянно недоверие, конфликти и заплахи, то ще ги напласти в себе си и те ще му тежат през целия живот като ненужен баласт. Помните ли какво казваше Владимир Леви: „Детството трябва да бъде подготовка за зрелостта, но не и за сметка на самото детство“.
Да ги пазим от нашето приятелство. Да, и от него. Няма по-голям мит от това да искаме да бъдем приятели на детето си. Нима не ни стига факта, че е наше дете, та искаме на всяка цена да го направим и наш приятел. То не може да бъде и двете. От приятеля искаме подкрепа, помощ, всеотдайност, но не отнемаме неговата независимост. А детето е зависимо от нас и докато се нуждае от нашата подкрепа, от нашия опит, не може да ни даде приятелство. Прекалената близост води до зависимост и бъдеща незрялост.

ПРАВИЛАТА НА РОДИТЕЛСТВОТО
Те са безкрайно много и всеки често сам ги преоткрива, но нека се опитаме да посочим основните:

Първо правило – ДОБРОЖЕЛАТЕЛНОСТ – нека се интересуваме повече от това което изпитва нашето дете когато се радва или тъжи, когато успява или не; нека проявяваме повече топлота, загриженост и подкрепа.
Второ правило – ОБЩУВАНЕ – нека се научим да изслушваме детето си и да се мъчим да го разбираме по-добре. Тогава ще знаем какво и как да му кажем за да ни послуша.
Трето правило – РАЗУМЕН КОНТРОЛ – да влияем и контролираме детето си съгласно тези норми и правила които ние самите спазваме . Ако искаме от детето си повече, нека първо сами се научим на него.
Четвърто правило – ВЪЗРАСТНОСТ – да се съобразяваме с възрастта на детето, с нивото на неговите умения, опит и интелектуални възможности. Нека съобразяваме подходите и изискванията си с това.
Тези правила са като правилата за движение по пътищата. Спазваме ли ги, добре сме и ние и нашите близки. На пръв поглед е просто, но както не можем да се научим да караме автомобил, ако не седнем в него и не ни покажат как става това, така не можем да усвоим правилата на родителството, ако само сме информирани за тях. Не е достатъчно да ги знаем, трябва да ги УМЕЕМ. А за това се изисква специално обучение. Лошото е,че у нас никой не го прави, макар че има хора които се опитват. Училищните психолози например… . И никак не е трудно, стига да не се боим да се учим от старите приказки.