ТЕМИ, ПРОЕКТИ И СЪБИТИЯ
-
Десет цитата от Айнщайн
Алберт Айнщайн е бил великолепен физик. Открил е много физически закони и е бил много пред учените от своето време. Хората обаче го наричат гений не само заради това. Професор Айнщайн е бил философ, който ясно е разбирал законите на успеха и ги е обяснявал толкова добре, както и своите уравнения. Ето десет цитата от огромния списък негови забележителни изказвания. Десет златни урока, които всеки може да използва в делничния си живот. 1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново. Повечето хора не се опитват да правят нещо ново поради страх да не сбъркат. Но не бива да се боят от това.…
-
За човешкия характер
/ Д-р Пиер Дако – откъс от кн.“Фантастичните победи на модерната психология /“ На първо място, какво представлява характерът? Това е начинът, по който реагираме на обстоятелствата. Характерът ни предопределя поведението ни в обществените контакти, чувствата ни, преобладаващите ни настроения. Той зависи от темперамента ни, от нервната ни система, от психическата ни нагласа. Мнозина мърморят: „Такъв ми е характерът и нищо не мога да направя. Нервен съм, злопаметен съм, импулсивен съм, това съм, онова съм… Пък и в края на краищата човек не може да промени характера си!“ Но същият този човек ще заповяда на детето си да промени поведението си, ако е лошо или не му харесва. Заповядва на…
-
Приказка за стълбата
/ Автор: Христо Смирненски / http://www.slovo.bg/old/smirnenski/story.htm – Кой си ти? – попита го Дяволът… – Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци…
-
Кой е „Попа“ ?…
/ Автор: Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф, публикация на „Църковен вестник“ / В интернет-изданието на вестник „Стандарт” от 30 август 2002 г. г-н Любомир Левчев помества статията „България също може да бъде открадната”. Там четем: „За по-малко от месец обраха последователно дъщеря ми, сина ми и мен. Тя седнала на пейка зад Попа и докато си запали цигарата, чантата й изчезнала.” Понеже не знаех кой e Попа, с главна буква, се заинтересувах и научих от софиянци, че това е паметник-статуята на св. Патриарх Евтимий Търновски на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий” в София. В края на статията си г-н Левчев цитира думите на блаж. Августин: „Обичай само…
-
На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено
/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / Отдалечените от Бога хора винаги остават без утешение и се мъчат двойно. Който не вярва в Бога и в бъдещия живот, освен че си остава безутешен в този живот, осъжда своята душа на мъки и във вечността. На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено. Ако работиш на черния господар, още от тук ти прави живота черен. Ако работиш на греха, ще ти бъде платено от дявола. Ако работиш на добродетелта, ще ти бъде платено от Христа. И колкото повече работиш за Христа, толкова по-чист ще ставаш, толкова повече ще се радваш. А ние си казваме: “Да не сме луди да работим…
-
„Няма тихо местенце в градовете“
Няма тихо местенце в градовете, няма къде да чуете пролетните листа или шумоленето от крилата на насекомите… Индианците предпочитат тихата песен на вятъра, докосващ повърхността на езерото, мириса на самия вятър, прочистен от дъжда по пладне или напоен с уханието на борови дървета. За червенокожия въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх – животните, дърветата, човекът. Като бавно умиращ, човекът във вашия град е претръпнал към зловонието. Индиански вожд Сиатъл (1790 г. – 1866 г.)
-
Виртуални и реални светове
– Ало, к’во правиш ? – Аааа, чатя си по фейсбука, а ти ? – Абе не мога да го изкарам това новото ниво на BowMaster. ( т.нар.компютърна игра”Война между замъци” бел.авт.). Ще се побъркам от яд..От часове не мога да го мина…Очите ми изтекоха пред монитора… Аре ще се чуем след малко, че ми звънят по скайпа..“ ….Стандартен разговор, обикновено средно-статистическо общуване, ако общуване тук е точното определение, защото общуването отдавна е с подменен смисъл в полза на виртуалнитe “забавления”. Живеем в епоха на все по-закърняващи човешки взаимоотношения. Реалността започва да измерва границите си между on-line комуникациите и непрекъснатите чатове в мрежата.. Хората все по-малко общуват помежду си реално…
-
„Енергията на динената семка“
/ Автор: Уилям Дженингс Брайън / Наблюдавал съм енергията на динената семка. Тя е способна да извлече от земята и да прокара през себе си тежест, 200 000 пъти по-голяма от нейната. Когато успеете да ми кажете как взима този материал и от цветовете си създава обвивка, неподражаема за изкуството, а после в нея оформя бяла кора, а в нея -червена сърцевина, изпълнена с черни семчици, всяка от които на свой ред е способна да прокара през себе си тежест, 200 000 пъти по-голяма от собствената им – когато успеете да ми обясните тайнството на динята, можете да поискате от мен да ви обясня тайнството на Бога.
-
И човешките сърца станаха от желязо…
/Автор: Старецът Паисий / Тъй като човешките удобства преминаха всяка граница, те се превърнаха в затруднения за хората. Умножиха се машините – увеличиха се и грижите. Превърнаха и човека в машина, и сега машините и железариите управляват човека. Затова и човешките сърца станаха от желязо. При всички тези технически удобства, които съществуват, хората не работят върху своята съвест. Едно време използваха за работа животните и бяха милостиви. Ако слагаше малко повече товар върху животното, така че да клекне горкото, ставаше ти жал за него. Ако беше гладно и гледаше жалостиво, все едно ти разкъсваше сърцето. Спомням си, когато кравата ни се разболяваше, страдахме и ние заедно с нея, защото я…
-
Хората изгубиха търпението си
/ Автор: Старецът Паисий Свтогорец / – Отче, защо днес нямаме търпение? – Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа. Чакаше до август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши. Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. “Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега”. Ама не, ще…