Алберт Айнщайн е бил великолепен физик. Открил е много физически закони и е бил много пред учените от своето време. Хората обаче го наричат гений не само заради това. Професор Айнщайн е бил философ, който ясно е разбирал законите на успеха и ги е обяснявал толкова добре, както и своите уравнения.

Ето десет цитата от огромния списък негови забележителни изказвания. Десет златни урока, които всеки може да използва в делничния си живот.

1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.

Повечето хора не се опитват да правят нещо ново поради страх да не сбъркат. Но не бива да се боят от това. Често пъти човек, претърпял поражение, се научава по-добре как да побеждава, отколкото онзи, при когото успехът идва веднага.

2. Образованието е това, което остава, след като забравиш всичко, на което са те учили в училище.

След 30 години вие абсолютно сигурно ще забравите всичко, което ви се е налагало да учите в училище. Помни се само онова, на което сте се научили сами.

3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по-важно от знанието.

Знанието е ограничено. Въображението обхваща целия свят.
Когато разбираш колко далече е стигнало човечеството от пещерните времена до днес, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е постигнато с помощта на въображението на нашите предци. Онова, което ще имаме в бъдещето, ще бъде изградено с помощта на нашето въображение.

4.Тайната на творчеството се състои в умението да крием своите източници.

Вас могат да ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, когато ви гледа целият свят, вашите идеи трябва да изглеждат уникални.

5. Ценността на човека трябва да се определя от това, което той дава, а не от това, което той е способен да постигне. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек.

Ако се погледнат световно известните хора, може да се види, че всеки от тях е дал нещо на този свят. Трябва да се дава, за да имаш възможност да вземаш. Когато увеличаването на ценностите в света стане ваша цел, вие ще се издигнете на следващото ниво на живота.

6. Има два начина да се живее – може да живеете така, сякаш чудеса няма и може да живеете така, като че ли всичко в този свят е чудо.

Ако се живее, сякаш нищо в този свят не е чудо, вие ще можете да правите всичко, каквото си поискате и няма да имате препятствия. Ако пък живеете така, сякаш всичко е чудо, ще можете да се наслаждавате дори на най-малките прояви на красотата в този свят. Ако живеете едновременно по двата начина, вашият живот ще бъде щастлив и продуктивен.

7. Когато изучавам себе си и своя начин на мислене, аз стигам до извода, че въображението и фантазията са означавали за мен повече, отколкото всякакви способности към абстрактно мислене.

Мечтата за всичко, което бихте могли да постигнете в живота си, е важен елемент в позитивния живот. Позволете на вашето въображение да блуждае свободно и да създава света, в който вие бихте искали да живеете.

8. За да станеш безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко да си овца.

Ако искате да станете успешен бизнесмен, трябва да започнете да се занимавате с бизнес сега веднага. Това, че искате да започнете, но се страхувате от последствията, няма да ви доведе до нищо. Това е вярно и за другите области на живота – за да печелиш, преди всичко трябва да играеш.

9. Необходимо е да изучиш правилата на играта. А след това да се научиш да играеш по-добре от всички.

Изучете правилата и играйте по-добре от всички. Просто е като всичко гениално.

10. Много е важно да не спираш да задаваш въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека.

Умните хора винаги задават въпроси.Питайте себе си и другите хора, за да намерите решението. това ще ви позволи да научавате новото и да анализирате собствения си ръст.

/ Автор: Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф, публикация на „Църковен вестник“ /

В интернет-изданието на вестник „Стандарт” от 30 август 2002 г. г-н Любомир Левчев помества статията „България също може да бъде открадната”. Там четем: „За по-малко от месец обраха последователно дъщеря ми, сина ми и мен. Тя седнала на пейка зад Попа и докато си запали цигарата, чантата й изчезнала.”
Понеже не знаех кой e Попа, с главна буква, се заинтересувах и научих от софиянци, че това е паметник-статуята на св. Патриарх Евтимий Търновски на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий” в София.
В края на статията си г-н Левчев цитира думите на блаж. Августин: „Обичай само това, което не може да ти бъде откраднато”. И завършва: „Ясно ми е накъде води блаж. Августин. Той иска да извикаш „Вярата”. Той иска да извикаш „Бог”…
Страх ме е да кажа името му. Чували ли сте някога това име: България?”
Затова, чак от Америка, където е синът на г-н Левчев, викам към милите читатели на „Църковен вестник” с молба да обичат и съхраняват точно това, което не може да бъде откраднато, но се прави опит да ни се отнеме, и да не се страхуват, нито срамуват, да произнесат името му, т.е. името на „Попа”.
Защото за нас, вярващите православни българи, Бог, св. Патриарх Евтимий Търновски и
православна България са свързани неизменно, неразделно, неразлъчно.
Най-вече това смело трябва да заявим през тази година, когато честваме 600-годишнината от успението на този ярък светилник на скъпата ни Татковина – св. Евтимий, Патриарх Български.
Ето накратко кой е той:
Във всички случаи не е „Попа”, макар и с главна буква.
Той е Българският Моисей – предстоятел на народа ни. Той е Българският Иеремия –
чрез плача си за народните изпитания. Той е „верният архипастир на своя народ, неуморният подвижник за православната вяра и родното църковно дело, усърдният молитвеник и закрилник на Отечеството ни през дни на най-тежки изпитания” (Патриарх Максим). Той е последният Български патриарх преди турското робство, защитникът на Търново по поръка на цар Иван Шишман, утешителят на народната несгода, светителят с апостолска слава, учителят на истината, свещената жертва на българския народ пред Господа. Той е светецът, мъченикът, закрилникът на България през всички векове.
Киевският митрополит Григорий Цамблак, ученик и сродник на св. Патриарх Евтимий, пише в житието му: „Самото му дишане беше пение пред Господа”; „Само със седене на стол даваше малка почивка на тялото си”; „Корема, който много иска, той укроти философски, както никой друг”; „Народът го канеше в своите домове, движен от желанието да се насити на неговите думи и на лицето му. И ако само го видеха, считаха го за голяма придобивка, ако ли пък се удостояха да чуят словото му, то това го смятаха за явно спасение.”
Подготвен от стареца си – знаменития подвижник Теодосий, Патриарх Търновски – св. Евтимий наистина „се сдобил с вериги и апостолско гонение” през турското робство. Особено е знаменателна срещата му с убиеца на 110-те първенци. „Защо унизи величието на моето достойнство, о неправеднико! – с упрек казал той. – Най-напред трябваше пастирят да мине пред овците и бащата пред чедата си!” Известна е сцената на градската стена. Сам светителят подканял палача, сам навел глава и протегнал шията си за клане. Но Бог вдървил убийствената десница и направил мъртви ръцете на касапина. Убийството било заменено със заточение.
Ония дни били на плач и сълзи. Св. Евтимий утешавал за последно чедата си, наставлявал ги да държат Господните заповеди и да пазят вярата българска непорочна.
„Кому ни оставяш, добри ни Пастирю?” – „На Светата Троица ви предавам сега и до века!”
Гробът му е неизвестен като на Божия пророк Моисей.
Това е св. Евтимий, Патриарх Търновски, велелепният писател на житията на св. Йоан Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. равноапостолни Константин и Елена, св. преподобна Петка Българска, св. Филотея Търновска, св. великомъченица Неделя, св. Михаил войн от Потука, както и преводач на литургията на св. Яков.

Източник: http://synpress-classic.dveri.bg/01-2003/dJosef.htm

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец /

Отдалечените от Бога хора винаги остават без утешение и се мъчат двойно. Който не вярва в Бога и в бъдещия живот, освен че си остава безутешен в този живот, осъжда своята душа на мъки и във вечността. На който господар работиш, от него ще ти бъде заплатено.
Ако работиш на черния господар, още от тук ти прави живота черен. Ако работиш на греха, ще ти бъде платено от дявола. Ако работиш на добродетелта, ще ти бъде платено от Христа.
И колкото повече работиш за Христа, толкова по-чист ще ставаш, толкова повече ще се радваш.
А ние си казваме: “Да не сме луди да работим за Христа?” Но това е страшно!
Да нехаем за Христовата жертва, извършена за човека! Христос бе разпнат, за да ни избави от греха, за да очисти целия човешки род. Какво е направил Христос за нас?
Какво правим ние за Христа?
Светът иска да греши, но иска и Бог да е добър. Той да ни прощава, а ние да грешим.
Значи ние да си правим каквото си искаме, ама и Той да ни прощава. Всякога да ни прощава, а ние нашата да си знаем. Хората нямат вяра, затова се нахвърлят на греха. Цялото зло тръгва от там – от безверието.
Не вярват в отвъдния живот, затова и нищо не ги интересува. Извършват неправди, изоставят децата си…
Стават едни работи… тежки грехове. Дори светите Отци не са предвиждали такива грехове в свещените канони – както за Содом и Гомор Бог е казал: “Не вярвам да вършат такива грехове, нека ида да видя!” (вж. Бит. 18:21).

Ако хората не се покаят, ако не се върнат при Бога, губят вечния живот. Трябва да се помогне на човека да почувства най-дълбокия смисъл на живота, да се съвземе, за да усети Божията утеха. Целта е човекът да се издигне духовно, не просто да не греши.

Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” ,  Слова Том 1
http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e267
Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”