Няма тихо местенце в градовете,
няма къде да чуете пролетните листа или шумоленето от крилата на насекомите…
Индианците предпочитат тихата песен на вятъра, докосващ повърхността на езерото, мириса на самия вятър,
прочистен от дъжда по пладне или
напоен с уханието на борови дървета.
За червенокожия въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх – животните, дърветата, човекът.
Като бавно умиращ,
човекът във вашия град
е претръпнал към зловонието.

Индиански вожд Сиатъл (1790 г. – 1866 г.)

/Автор: Старецът Паисий /
Тъй като човешките удобства преминаха всяка граница, те се превърнаха в затруднения за хората. Умножиха се машините – увеличиха се и грижите. Превърнаха и човека в машина, и сега машините и железариите управляват човека. Затова и човешките сърца станаха от желязо. При всички тези технически удобства, които съществуват, хората не работят върху своята съвест. Едно време използваха за работа животните и бяха милостиви. Ако слагаше малко повече товар върху животното, така че да клекне горкото, ставаше ти жал за него. Ако беше гладно и гледаше жалостиво, все едно ти разкъсваше сърцето. Спомням си, когато кравата ни се разболяваше, страдахме и ние заедно с нея, защото я считахме за член на семейството ни. Днес хората работят с желязото и сърцата им също са железни. Счупва се някое желязо – прави се заварка. Разваля се автомобилът – карат го на сервиз. Ако пък не могат да го поправят, изхвърлят го; не ги боли за него.
Казват си: “Желязо е!” Сърцето не участва изобщо.
Така обаче у хората се развиват себелюбието и егоизмът.
Днес човекът не мисли за другия. Някога, ако останеше храна за следващия ден, би се развалила, и хората се сещаха да дадат и на някой беден. “Вместо да се развали, казваха си, нека я дам на някой беден”.
Този пък, който беше по-духовен, казваше:
“Първо, нека се нахрани бедният, след това и аз”.
Сега слагат храната в хладилника и изобщо не помислят за другия, който има нужда.
Помня, когато имахме добра реколта от зеленчуци и др., давахме и на съседите, поделяхме си я.
Какво да я правим толкова? Пък и би се развалила. Сега си имат хладилници.
“Защо да дадем на другите? – казват си. – Слагаме в хладилника и си остава за нас”.
Остави, че по цели тонове изхвърлят или заравят в земята,
а другаде милиони хора гладуват.

Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” , Слова Том 1
Източник: http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1146

Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир,
СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

/ Автор:
Старецът Паисий Свтогорец /

– Отче, защо днес нямаме търпение?
– Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа.
Чакаше до август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши.
Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. “Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега”. Ама не, ще отиде на всяка цена да донесе домати от Египет. Щом видяха това, започнаха и в Крит да правят парници, за да предложат домати по-рано. И накрая навсякъде направиха парници, за да ядат домати и през зимата. Изтрепват се да правят парници с всичките му приспособления, за да имат от всичко през всичките сезони и да не чакат!
До тук добре! Но се продължи и по-нататък. Вечерта доматите са зелени, а на сутринта вече ги късат червени и надути! Развиках се на един министър: “За парниците както и да е, казвам му, но защо вкарват хормони, за да зреят за една нощ плодовете, доматите и т.н., и хората, които са малко по-чувствителни към хормонална намеса, горките, страдат от това?” Развалиха също и животните. Какви телета, какви пилета! Тия, които са на четиридесет дни, поради хормоните изглеждат, като че са на шест месеца. Човекът яде, но каква полза ще получи от тази храна? Хранят кравите постоянно с хормони, за да дават повече мляко, а накрая производителите не могат да го продадат. А след това стачкуват и изливат млякото по улиците, защото цената пада, а хората пият мляко с хормони. А ако ги оставят както Бог ги е създал, всичко щеше да върви нормално и хората щяха да пият чисто мляко. А сега с инжекциите всичко става безвкусно.
Безвкусни продукти, безвкусни хора, всичко безвкусно! И животът сега им е безвкусен. Питаш млади хора: “Какво ти е по душа?” “Нищо”, отговарят. Коскоджами ти юнаци! “Какво ти е приятно да правиш?” “Нищо”. Докъде стига човекът! Мисли си, че ще поправи Бога с това, което върши! Правят нощта ден, за да снасят кокошките. И какви яйца снасят? Ако Бог беше сътворил луната да свети като слънце, хората щяха да полудеят. Но Бог е направил нощта, за да могат хората да си почиват.
А те докъде стигнаха!
Хората изгубиха покой. Парниците, инжектирането на плодове и зеленчуци и т.н. доведоха също до нетърпеливост. Преди знаеха, че до еди-кое си място пеш ще стигнат след толкова часа.
Ако някой има по-здрави крака ще стигне малко по-рано. След това изнамериха каруцата.
После автомобила, самолетите и т.н. Постоянно полагат усилия да намерят още по-бързи превозни средства. Направиха самолети * , с които можеш да отидеш от Франция до Америка за три часа. Но когато човек сменя с такава скорост един климат с друг, от самата тази внезапна промяна ще се обърка. Бързане, бързане… След някое време човекът ще влиза в снаряд, ще натискат спусъка, снарядът ще се изстрелва, а от другия край ще излиза един луд! Къде ще върви?
Дотам ще я докарат. Лудница!

/ * Старецът има предвид свръхзвуковите пътнически самолети за далечно разстояние “Concorde” – б. изд./

Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” ,  Слова Том 1
http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1053
Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”