Автор: m_space
Исках да говорим, но вали,
и тази глуха болка ми приседна…
Отпива зимата гирляндени сълзи,
горча и аз, дано е за последно.

На завоите не може да се спре,
но виждам, слава Богу, още виждам.
Достатъчно ли е да продължа напред?
Достатъчно ли е да не заспивам?

Само пулс вирее в този студ,
едно сърце, за всичко ли ще стигне?
Отпива зимата сълза от юг,
за да ни стопли и усмихне…

Автор: m_space

Благодаря на всички, които останаха!
Благодаря на всички, които си отидоха!
Благодаря на всички, които ме запазиха!
Благодаря на всички, които ме отписаха!
Благодаря на всички, които ме предадоха!
Благодаря на всички, които ме обичаха и закриляха!
Благодаря за всичко, което ме рани!
Благодаря за всичко, което ме разплака от радост!
Благодаря за всичко, което ме разсмя!
Благодаря за всичко, което преживях! Благодаря!
Щастливи Рождественски и Новогодишни празници
на всички! 😉

Няма значение, колко вали,
този скреж не е болката вляво.
Няма значение колко личи,
аз отдавна престанах да бягам.
Само да можех да спра този студ,
който посича птиците в полет,
да имах сърцето на просяка луд,
невиждащ светът ни как е отровен.
Няма значение, няма сълзи,
само скреж е, не се притеснявай.
Как се мълчи под ранени звезди?!
Няма значение, нищо не казвай…
/Автор: m_space /

Автор: m_space

Само, който ме обича,
някой ден ще разбере
шиповете във очите ми
и разораното сърце,
полюсите на безсилие,
бягствата в дъжда.
Трябва много силно да ме мислиш,
за да разбиеш тежката врата,
която е залостена догоре
и е затрупана с вини.
Барикадирани са всички входове,
поне навън да не вали.
Все има писти за излитане,
дори за самолетите сковани в скреж.
Трябва много силно да ти липсвам,
за да успееш да ме спреш

m_space
Ти си моето минало,
а то остана на пътя,
някъде там, зад комините
на някогашни безсъния.
Много, много отдавна
те прежалих със залеза.
Какво си за мен ли?
Прощавай, само откъсната страница…