***
„Ние не постигаме любовта на Божията Майка в пълнота, но знаем че
колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е и познанието;
колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;
колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът. “ /Св. Антоний Велики/
****
„Човек трябва да говори, когато трябва; да говори колкото трябва и да говори това, което трябва.“ /Старецът Паисий Светогорец/
*****
„Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.“ /Св. Григорий Велики ( Двоеслов)
***
„Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението… Знаеш ли ти защо езичниците се отказват да вярват? Затова, защото очакват да им докажем нашата вяра с дела, не само с думи… Ако бяхме съблюдавали Христовите заповеди, ако бяхме понасяли добродушно обидите и насилията, ако отвръщахме с добро на оскърбленията, то никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра…
И когато виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, те не искат да повярват, че земния живот за нас не е нещо повече от подготовка за вечността…
Сега езичниците виждат нашия порочен живот, нашите земни души, виждат, че ние сме също така привързани към парите, както и те, а дори и повече, треперим пред смъртта както и те, боим се от бедността, еднакво обичаме властта и силата както и те…
И така, заради какво те ще почнат да вярват? Заради знаменията ли? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот ли? Но той вече загина. Заради любовта ли? Но от нея и следа никъде не се вижда.“/ Св. Йоан Златоуст /
****
Условията на пътя към всичко добро: винаги да бъдем внимателни и въздържани във всичко.
Съвършенството на земния път:
Когато врагът те удари хиляда пъти (когато те повали) – хиляда пъти да се изправиш.
Всяко наказание не е наказание за нас, а вразумление. Съдът над нас принадлежи на Господа.
Добродетелта трябва да бъде тайна дотогава, докато не дойде изповедничеството.
Нищо и никой не ще дойде при нас без Господнето допущение.
Времето на изпитания е блажен период, през който Господ създава в нас вътрешния човек.
В ближния ние почитаме образа Божий независимо от това какъв е този човек – грешен ли или праведен.
/Из съвети на съвременните старци/
***
„Най-добрият навик … носи названието любов.“ / Св. Григорий Палама/
***
„Братя мои и чеда, не бързайте да осъждате. Защото много пъти виждаме греха на съгрешаващия, а тайното му покаяние не знаем. “ /Св. Йоан Милостиви/
***
„Дошъл един брат при Сисой Велики и казал: „Отче, аз паднах“. — „Тогава стани“ — „Станах, ала пак паднах“. — „Стани отново“. — „Докога така?“ — „До смъртта“. Когато човек разбере дълбоко, със сърцето си, това свое падение, ще осъзнае, че сам той е нищо, цял е в падение и ще възкликне към Господа: „Боже, бъди милостив към мене грешния, виждаш в какво състояние съм“; тогава той ще може да достигне състоянието на първоначалното смирение и да се спаси. Ето затова в търсенето на Бога не трябва да се плашим и да се отчайваме от паденията. „/ Игумен Никон (Воробьов) /
***
„Покаянието е да разбереш, че в сърцето ти има лъжа.“ /Св. Йоан Кронщадски /
***
„Православието е живот; човек не може да говори за него, човек трябва да го живее.“ /Св. Нектарий Оптински/
***
„Всеки от нас е отговорен за спасението на своя ближен.Нека се опитаме да убеждаваме чрез примера на собствения си живот, а не просто с думи, защото даже и да говорим като философи, ако не живеем боголюбив живот, от думите полза няма. Невярващите обръщат повече внимание на делата ни, нежели на думите ни. Ако говорим за блаженството на вечността, а показваме привързаност към земното, сами на себе си противоречим.“ /Св. Йоан Златоуст /
***
„Доброто записвай на каменни плочи, а обидата – на водата.“ /Св. Исидор /
***
Източник: http://www.pravoslavieto.com/docs/duhovni_biseri.htm