Бебе на 18 месеца от Нова Зеландия бе спасено, като по чудо от морската шир.
Рибарят Гъс Хът (на снимката) спасил бебето от океана край Матата бийч разказва:

„..Явно не бе време това бебе да си иде от този свят. Докато минаваше покрай мен, мислех, че е просто кукла.

Аз се протегнах и го сграбчих за ръката, но дори и тогава все още мислех, че е просто кукла.
Лицето му изглеждаше точно като порцелан, с къса и намкокрена коса, но в един миг помръдна малко и аз си помислих: „О, Боже, това е бебе и е живо!“

Истинска благословия е, че Хът е бил точно там, в този момент, за да спаси 18-месечният Малачи Рийв, който се оказва бил избягал от палатката на спящите си родителите от къмпинга край морето.
В онази петъчна сутрин рибаря Хът решава да промени обичайния си маршрут по брега и тръгва 100 метра по-наляво, към Тауранга
Така към 7.15 часа, той вижда, че привидно безжизнено телце плува във водата.
„Течението носеше бебето с постоянно темпо. Ако не бях там, или ако бях минал малко по-късно, не бих го видял“, казва Хът.

След намирането на малкия беглец, съпругата на Хът, Сю, се затичва към палатката на родителите, научавайки от собствениците на ваканционното селище, че това са единствените в момента къмпингуващи с бебе.
В последствие се оказва, че бебето е дръпнало ципа на палатката, изпълзяло е навън и така се е насочило към морето.

Всички остават разтърсени от инцидента. Трудно е да се повярва, че това изобщо се е случило. Истинско щастие е, че рибарят Хът е бил точно там – на точното място и в точното време.

Бреговата охрана на Матата бийч е отправила съвет към къмпингуващите с деца, да бъдат особено внимателни и да се уверяват, че са взети всички мерки за безопасност и сигурност на палатките им.

_______
Източник на снимката и публикацията: https://www.nzherald.co.nz

Автор: Сашка Александрова

Аз съм несъвършена. Затова:
не мога да се справя с всяка ситуация;
не мога да излекувам всички болки (особено собствените си);

не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма,
пък после – ще видим;

не забравям лесно;
помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани;
нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си;
да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша;
не мога винаги да съм с изгладени дрехи;
не мога всеки ден да съм красива и очарователна;
не мога всеки ден да заобикалям локвите, нямам време просто, затова понякога избирам да са ми мръсни обувките;
не успявам да измия всички чинии веднага след поредното парти;
да си изчистя къщата;

не мога всеки ден да светя, защото не работя Слънце, а и някак повече ми допада мощта на Луната, все пак съм жена и съм нейна сестра.

А, да не забравя:
не мога да бъда приятел на всекиго, защото не пасвам на всекиго,
не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;
и, да сме наясно, не мога, не искам и няма да задоволявам всички очаквания.

Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. Спрях да виждам в огледалото супер жена, прибрах препаратите за чистене в по-дълбокото чекмедже и извадих на видно място обувките за танци. Тръгнах на балет, нищо че никога през живота си не съм обувала палци. Загърбих жестоките очаквания към себе си, които методично ме убиваха и започнах да усещам пеперуди в стомаха си. Една стъпка напред, после още една…, и още една…

Несъвършенството се оказа усещане за полет, а не присъда. Дори, когато отнякъде се прокрадне старият стремеж за перфектност, (защото няма как отведнъж супер жената в мен да стане капризна принцеса), то е за малко. И не е страшно, даже е забавно. Гледам я в огледалото тази всичкоможеща жена, милвам я по лицето, целувам я, усмихвам й се, утешавам я. Тя е съвършена, но тъжна.

Аз съм несъвършена и точно затова мога да бъда щастлива!

Източник на публикацията: iwoman.bg