„Толкова много желание да пораснеш,
за да осъзнаеш, че да си дете е най-красивото нещо, което съществува.“

Из „Питър Пан“, Джеймс Матю Бари
Photo by pixabay.соm

„Пожелавам ти да си заобиколен от хора, които те карат да се усмихваш, които те вдъхновяват и провокират най-доброто у теб!
Хора, с които растеш!
Пожелавам ти да не пропускаш истинските мигове в живота с истинските хора!“

(неизв. автор)

Photo by ichef.bbci.со.uk

Дон Хуан кък Карлос Кастанеда

Оглеждай всеки път внимателно и отговорно. Изпробвай го толкова пъти, колкото намериш за необходимо. После задай на себе си и само на себе си един въпрос. Ще ти кажа какъв е той:
ТОЗИ ПЪТ ИМА ЛИ СЪРЦЕ?
Ако има, пътят е добър. Ако няма, той е безполезен.“

Кърт Вонегът
Бъди благ.
Не позволявай на света да те направи коравосърдечен.
Не позволявай на болката да те накара да мразиш.
Не позволявай на горчивината да ти отнеме сладостта.
Гордей се, че дори всички други да го оспорват,
ти все още вярваш, че светът е красив.

Photo by www.irishcentral.com

Ъшър Реймънд
Защо връзките станаха толкова редки?
Защото разговорите се превърнаха в имейли, постъпките станаха позвънявания, чувствата станаха онлайн статуси, думата „любов“ се използва извън контекста, неувереността засенчва всичко, ревността стана навик, доверието се изгуби, лъжата стана норма, раздялата остана единствения изход, а болката- единственото чувство.

Photo by people-create.cо.uk

Хорхе Луис Борхес

С времето човек разбира… тънката разлика да държи ръка и да окове душа.
И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори а подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи.
И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове а бъдещите обикновено пропадат по средата. И след време човек научава…че ако е прекалена дори топлината от слънцето изгаря.
И се научава да посади своя собствена градина и да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира…че наистина може да издържи. Че наистина е силен, че наистина има стойност.
И човек разбира и се научава, че всеки ден се учи. С времето разбираш… че само който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя може да те дари с цялото щастие за което мечтаеш.“

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“

~ Георги Парцалев

За хор „Бодра смяна“ е трудно да се говори, защото думите не стигат да се опише видяното и чутото от малките певци прославили родината ни из целия свят. 70 години е епохален труд и национално богатство.
Хор „Бодра смяна“ е дар за България.
Хор „Бодра смяна“ е школа и житейски път.
Хор „Бодра смяна“ е не само нашето детство, това е обич за цял живот. Защото който поне веднъж е чул „Гайдар“, „Жълта пеперуда“, „Нани ми, нани, Дамянчо“, „Празднечная“, „Хорал“, „Българска песен“ знае за какво говорим.
Думи повече не са нужни…
Честит 70 годишен юбилей, бодросменци!

И ние, бившите и настоящи бодросменци, изказваме безкрайната си, сърдечна, искрена и дълбока благодарност към създателите, диригентите и
ръководителите на хор „Бодра смяна“:

г-н Бончо Бочев
г-жа Лиляна Бочева
г-жа Светла Бешовишка
г-н Ивелин Димитров
г-жа Людмила Герова
г-жа Теменуга Миланова
г-н Александър Кочков

„Животът – това е пиеса, която не се репетира. Затова пейте, плачете, танцувайте, смейте се и живейте на пълни обороти, докато завесата падне и сцената свърши, без каквито и да е аплодисменти.“

~ Чарли Чаплин

“Life is a play that does not allow testing. So, sing, cry, dance, laugh and live intensely, before the curtain closes and the piece ends with no applause.” (Charlie Chaplin)

Преподобни Варсануфий Оптински
„Всички познават слънчогледа. Своята златистожълта глава той винаги обръща към Слънцето, стремейки се към него, заради което е получил названието си. Ала случва се някой слънчоглед да престане да се обръща по посока на слънцето и тогава опитните земеделци заключават, че той е болен и скоро ще изсъхне, че червеи подгризват корена му и че растението трябва да се отреже. Така е и с човешката душа. Докато тя, подобно на слънчогледа, обръща взор към Бога – Извора на светлината, с нея всичко е наред. А отвърне ли взор от Него – погива.
Господи, помогни ни да Те последваме и бъди Слънце в нашия живот. Амин.“

Пабло Казалс
Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за Вселената, миг, който няма да се върне…
А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столица на Франция.
А кога ще започнем да ги учими и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всяко от тях: Знаеш ли какво си ти?
Ти си истинско чудо. Ти си неповторим.
През всичките изминали години не е имало дете като теб.
С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш. Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо!
И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш – ние всички трябва да работим,
за да направим света достоен за децата му. “

Автор: Миглена Цакова

От часове събирам в сърцето си гняв и сълзи,
горчилка и крясък.
Видях и чух достатъчно, за да осъзная, че някой посяга на корените ми и поругава паметта на дедите ми, проляли кръвта си в битки за българската земя и свобода!
СТИГА! Не посягайте на Балканджи Йово!

Паисиевата „История Славянобългарска“ и стихотворението
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ са ЕДНО!
Те са наследството ни през вековете, нашата родова памет.
В тях са събрани вените на България – вяра, народност и мъжеството да ги браниш и изстрадаш до край!

Не посягайте на корените ни! Жилави са! Здрави са!
Изтъкани са от много пот и сълзи и юнашки кърви…

Балканджи Йово някога направи своя избор.
Сега е наш ред.
Време за отстояване.
Време за проглеждане.
Време за мъжество.
Време, в което страхът е позор а мълчанието – предателство.
Предадем ли Балканджи Йово, предаваме България!

Време е да се преброим!
––
Художник: Ивелин Трифонов
Картина: „Караджа Войвода“