„Корабът не потъва, когато е във водата. Той потъва, когато водата е в него.
Не е важно, какво се случва около нас. Важно е това, което става вътре в нас.“
(Неизв. автор)

Photo by Katherine McCormack on Unsplash

На 18 декември 2018 г. в зала 1 на НДК, гр. София беше представена дългоочакваната премиера на биографичния филм за дядо Добри „Тихият ангел“.

За тези, които присъстваха – вечерта ще остане незабравима. Онези, които тепърва ще гледат филма – нека бъдат сигурни, че ще получат истински подарък за душите си.

Това е разказ – откровение и докосване до вечността, какъвто всъщност беше и животът на благия старец от с. Байлово – дядо Добри.

Не случайно филмът идва при нас в навечерието на Рождество Христово. Време, в което си спомняме за скромното явяване на Бога в света: когато Всемогъщият е Младенец, повит и положен в ясли, а сиянието на една ярка звезда указва мястото на Рождеството на Спасителя.

Във филма има един откъс, който представя как в един снеговито-дъждовен, гръмотевичен ден дядо Добри излиза от къщичката си в село Байлово и, държейки в ръката си запалена свещ, тръгва по селския път, водещ към храма. Пламъкът на свещта блести в ръцете му като звезда… и сякаш напомня за чудната Витлеемска звезда.

Някога Бог чрез звездата довел мъдреците на тогавашния свят, за да им покаже чудото на Рождеството. Днес, чрез хора като дядо Добри, Той ни сочи пътя на вярата, надеждата и любовта. Да, има такива хора – звезди.

Има такива хора – тихи ангели…

„Тихият ангел“ е от филмите, които не могат да се преразказват.
Всеки трябва лично да го гледа, да го преживее и да даде възможност на историята за смирения старец от Байлово с шаячните дрехи и цървулите да докосне дълбоко сърцето му.

В края на прожекцията особено изумително и вълнуващо бе това, че финалните надписи вече вървяха, а в залата продължаваше да цари пълна тишина. Никой не ставаше, никой помръдваше от мястото си, сякаш никой не искаше този трогателен миг да свърши. Гледката и преживяването бяха уникални!…

Адмирации към екипа, замислил и реализирал създаването на филма:
Неди Джон Крос – режисьор и продуцент, автор на по-голямата част от музиката във филма,
Уте Еренберг – продуцент и автор на идеята за филма,
Мариан Стаматов и Михаил Стаматов – изпълнителни продуценти,
Мая Павлова – асоциран продуцент
Ава Добрева и Диляна Денева – асистент продуценти.

Специална благодарност на Богдана – дъщеря на дядо Добри, за безрезервната й помощ, отзивчивост, подкрепа и съдействие!
Благодарности на всички, които допринесоха за осъществяването на този проект!
Дай Боже, този филм да бъде видян от възможно повече хора и посланието на вярата, добротата и човечността, което носи, да докосне сърцата на милиони по света!

Скъпи приятели, вашите усилия и самоотвержен труд си струваха!

Примерът на дядо Добри ще продължава да живее и да свидетелства за безкрайната Божия любов към всички.

Трогателни разкази присъстват във филма, особено интересна е историята на Джан Бийзли (американска писателка), която познава дядо Добри от 1996 г. 
Джан е автор на книгата „Изкуплението на царя“, посветена на българския царски род.
Впечатляващо е, че през 2005 година, точно тази книга печели наградата „Christy“ в категорията: най-добър исторически роман. Още по-изумителното е, че един от главните герои в сюжета на книгата е самият дядо Добри. Освен герой, той всъщност е и дългогодишен, близък приятел на Джан Бийзли.
Дано скоро тази книга бъде преведена и на български език. Благодарности, Джан!

С внушителни кадри, снимани с дрон, лентата показва различни природни и исторически забележителности на България, разказва за: „Родината на дядо Добри. Родина и на легенди, като Спартак и Орфей. Земи, по които са живели велики народи. Цивилизация, датираща от 8000 г. пр. Хр., сравнимо по достижения с тези на Римската империя.“

„Тихият ангел“ е от филмите, които докосват и преобразяват, заради срещата с нещо, което не е от този свят. С нещо, което е много съкровено и лично…

Неди Джон Крос, преди премиерата на филма сподели пред публиката в залата: „За това много, много думи не трябват. Този човек е вселена…Нещо уникално. Когато през 2014 г. започнахме да работим по филма, искахме да направим един 10 – 15 минутен репортаж. Но като се запознахме с образа на дядо Добри, много ни докосна с всичко и… цялото това нещо продължи 4 години. Все още не знам, дали съм успял да пресъздам в дълбочина, какъв беше този човек“.

Нека да благодарим на Бога, че изпраща своите тихи ангели сред нас – хора, като дядо Добри! Споменавайте този чуден Божи пратеник в молитвите си.
Дано и той не спира да се моли за нас, там от небето.

„Само да разберат да си спасяват душите и да видят що са правили тук. И да им дойде акъла, че да си отидат мъдреци. Ще си отидат хората всички, само да си признаем, че сме грешни и Бог да ни прости. Това иска, като един Баща от нас. Като кажеш – „Татко, сгреших.“ Все съм грешил. Грешил си, грешил си, цял живот си грешил, но трябва по-умните да прощават, така и Бог е по-умен. Няма ли вяра , няма нищо.“

Дядо Добри, от с. Байлово (1914-2018)

_________
Текст: Миглена Цакова, Познание-Бг
Снимки: Познание-Бг и Официална Facebook страница на филма „Тихият ангел“ / The Silent Angel

Представяме Ви каузата „Надежда за всеки“ и нейния инициатор Памела Кузева.

Тя е на 24 години, студентка по дентална медицина, главен редактор и създател на Facebook страницата „Надежда за всеки“.

В последните години Памела и екипът й (които работят на доброволни начала) успяват да организират и да доведат до успешен край много благотворителни кампании за спешни, животоспасяващи бъбречни трансплантации. Заедно със съдействието и даренията на хиляди добри сърца са спасени животите на: Румен, Саня, Борислав, Цеци, Марти, Цвети, Димитър, Милен, Борис, Илиян. Своевременно добротворците осигуряват ежедневната рехабилитация на две деца с детска церебрална парализа Нати и Криси.
Преди месец на церемонията „Респект 2018“, която се прави за българи, посветили живота си на благотворителни каузи, Памела е сред отличените и наградените за тази година.

Екипът на Познание-Бг се срещна с младото момиче, за да си поговорим за благотворителността и за това, каква би трябвало да е ролята на всеки от нас във веригата на доброто. Защото надежда наистина трябва да има за всеки. Защото е важно бъдем съпричастни. Защото никой от нас не е застрахован, че няма да се окаже в даден момент от страната на нуждаещите се.

– Памела, кое според теб е най-важното за успеха на една благотворителна кампания?

– Най-важното в една кампания е по какъв начин ще представиш историята на нуждаещия се, а най-сложното: да намериш правилните думи, с които да достигнеш до сърцето на дарителите, и да спечелиш тяхното доверие. За това преди да започна една кампания се опитвам да опозная човека, на когото ще помагам. Това обаче не винаги е лесно, защото в най-трудните си моменти човек се затваря в себе си и трудно допуска непознат до своята болка. Много е деликатен този момент, но когато човек реши да направи своя кампания трябва да е готов да допусне хората в своя свят. Освен това, както по-горе споменах, да спечелиш доверието на дарителите е трудна и много важна задача! Затова винаги преди да започна кампания изисквам да ми представят всички документи – епикриза, оферта от клиниката, договор за дарителската сметка и разбира се ежеседмична справка на набраната сума.

– Как мислиш, възможно ли е и по какъв начин да успяват повече благотворителни кампании, възможно ли е това да се случва и със съдействието на дадени държавни институции а не само чрез обединяване на усилия в Интернет и социалните мрежи?

– Според мен не би трябвало, когато човек е изправен пред най – голямата битка в своя живот, а именно – тази със смъртта, да му се налага да мисли как да събере космически големите суми за своето лечение. В такава ситуация човек трябва да насочи всичките си сили към своето оздравяване, а не – в това да съумее да събере необходимата животоспасяваща сума. Освен това някои диагнози са толкова страшни и толкова коварни, че всеки ден на забавяне може да бъде фатален. Може би в някоя друга държава е измислен работещ механизъм, който да помага бързо и ефективно на болните, но не съм запозната. В България за съжаление няма такъв, но пък има хора с огромни сърца, които съумяват да отделят и от малкото, което имат, за да дарят шанс за живот! Надявам се един ден някой по-горе в йерархията да намери решение за този огромен проблем, а дотогава остава надеждата в мен, че доброто ще продължи и всички ние – „обикновените“ граждани на нашата държава ще намираме сили да помагаме!

– Какво е твоето послание към всички, които ще прочетат тази статия: и дарители и нуждаещи се?

Ще си позволя да дам няколко съвета, както на дарителите, така и на нуждаещите се, защото след 10 години в света на благотворителността смятам, че бих била полезна с моя личен опит.

Първо ще се обърна към хората, които имат своя кампания. Моят съвет към тях е да бъдат възможно най-коректни и прозрачни в събирането на средства! Опитвайте се да давате пълноценна информация към дарителите, бъдете благодарни за всяко дарено левче и не спирайте да информирате дарителите за своето състояние дори и след приключване на кампанията. Така както сте направили съпричастни всички непознати към своята болка, направете ги съпричастни и със своето щастие, защото те заслужават да видят положителните резултати от тяхната подкрепа! По този начин Вие не само им се отблагодарявате за добрината, но им давате стимул да продължат да помагат и на други!
И не на последно място искам да се обърна към всички, които в момента водят битка с болестта!
Мили хора, вярвайте, борете се и никога не се предавайте, защото докато сме живи надежда винаги ще има!

На дарителите искам първо да БЛАГОДАРЯ, че ги има! А след това да им кажа да бъдат предпазливо добри, защото за съжаление наред с десетките нуждаещи се, за които те са последната надежда, има и такива, които злоупотребяват! Ще ги посъветвам да даряват САМО В ДАРИТЕЛСКИ СМЕТКИ и то след като са видяли лично договора за дарителска сметка, защото много често дори и в медиите ни подвеждат, че дадена сметка е дарителска, а тя всъщност е разплащателна!
Дарители, Вие имате правото да изисквате, ако не са качени в страничката на кампанията, документи- епикриза, оферта, договор за дарителска сметка и актуална информация за наличността на сметката!
С това не искам да Ви откажа да дарявате, а само Ви напомня да имате едно на ум. Помагайте, но бъдете предпазливи, защото дарявайки в кампания, в която злоупотребяват, Вие не просто „пълните джоба на някой мошеник“, но и лишавате някой друг от шанса да спечели битката за живота си!
Накрая искам да припомня една фраза, която много често използвам в моите постове, а именно: Нека не спираме да помагаме, защото заедно сме сила, която може да променя съдби и да спасява животи! Всяка една успешна благотворителна кампания е доказателство за това!
Поклон пред Вас, дарители, поклон пред Вашите огромни сърца! Бъдете здрави и не спирайте
да „разпръсквате“ светлина, доброта и надежда, защото светът има нужда от Вас, за да пребъде!

Дългоочакваният документален филм за дядо Добри „Тихият ангел“ излиза на големия екран с премиера на 18 декември 2018 г. от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

Филмът е завладяващ разказ за живота на благия старец Добри Добрев от село Байлово, който надживява две световни войни, съвременник е на няколко смени на политическите режими и катаклизми на новото време. Неговата история стига до нас, за да ни докосне със своята безкрайна любов, смирение и вяра.

Филмът няма абсолютно никаква комерсиална насоченост, той има само една-единствена цел и тя е: да накара хората да се замислят за истинския смисъл на живота.

Как се заражда идеята за филма

Когато преди години германката Уте Еренберг (Ute Ehrenberg) влиза в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, вижда на входа да седи един 100-годишен старец с топли очи, който мълчаливо събира милостиня за православната църква. Тя е впечатлена от дядо Добри, а неговия живот дълбоко я поразява. Добри Добрев от село Байлово е най-големия дарител в историята на патриаршеската катедрала и е символ на доброта у нас. Никога и никъде Еренберг не е срещала такъв човек. Няколко месеца по-късно дядо Добри става неин кръстник и в Светото тайнство Кръщение й дава името Мира, а тя решава да продуцира документален филм за неговия живот, наричайки го „Тихият ангел“.
Уте Еренберг не крие, че от малка мечтае да бъде кръстена в православната вяра и, срещайки дядо Добри, разбира че моментът за това е настъпил. Светото тайнството е извършено в Байловската църква „Св. Св. Кирил и Методий“, в двора на която е и малката къщичка, приютила благия старец до края на живота му. Пред Факти.бг Уте Еренберг споделя, че се чувства истински благословена от възможността да създаде филм за живия светец от Байлово и с привилегията да бъде негова кръщелница.

Неди Джон Крос, режисьор на филма за дядо Добри „Тихия Ангел“ споделя:
„Идеята за филма дойде от партньора ми Уте Еренберг. Един ден тя ми каза: „Неди, знаеш ли, че в България има един сто годишен човек, който е дарил много пари за построяване и реставрации на църкви и храмове. Мисля, че ще бъде чудесна идея да направим един документален филм за него“. До този момент, аз бях чувал за него, дори бях използвал кадър от него за един мой музикален проект, който в последствие спечели трето място за най- добро видео на фестивала Sinerockom в Лос Анджелис, но не бях запознат в дълбочина с неговата история. И така се роди идеята да направим един документален филм за живота и делото на Дядо Добри от Байлово. Започнахме задълбочено да търсим и да проучваме информация за него.“

Филмът „Тихият ангел“ е българо-немска копродукция и е сниман на територията на пет държави: България, СAЩ, Германия, Италия и Ватикана.
„Започнахме този проект в края на 2014 година. Искахме хората, които гледат филма, да се замислят какъв е нашият свят и какъв може да бъде той, ако живеем като дядо Добри – само с любов и доброта“ – споделя режисьорът Неди Джон Крос. – „Дядо Добри не правеше нищо за пари. Ние също не правим филма за пари, а просто, защото трябваше да се направи, за да се покаже на света този човек. Освен това, използвам момента, за да покажа и малко от България. Да покажа България какво е, какво е била и какъв човек е родила. Това е филма общо взето…
Дядо Добри е тих ангел. Той не искаше да му се прави реклама. И ние с този филм не му правим реклама. Само показваме какъв човек с голямо сърце имаше на този свят и какъв може да бъде нашият свят, ако повече хора поемат по пътя, по който той вървеше. Затова го нарекохме тихия ангел. Той беше такъв, тих. Не искаше да се шуми около него. Но всичко правеше от сърце и от любов.“

Екипът, който създава филма, преминава през много трудности – от финансиране и избор на екипи, до музиканти и участници. Най-важното за Джон Крос е, че ще може да покаже другото лице на България чрез доброто, което е направил един свят човек. Надява се, че примерът на дядо Добри ще подтикне хората да вършат повече добрини. Това се случва и със самия режисьор. „Мога да кажа, че не филмът, а самият дядо Добри с неговото присъствие в този свят, мен ме промени уникално, на 180 градуса“, казва Неди Джон Крос.
България има специално място във филма. „Исках да представя родината ни пред лицето на света в добрата й светлина – тази, която в повечето случаи остава скрита. Всъщност, ние сме велик народ с вековна история. Имаме изключително талантливи и стойностни хора, а за дядо Добри, какво мога да кажа… Той е символ на доброто, милосърдието и смирението. Aз дори не съм чувал за друг такъв човек. Гордост е за всички нас, че този Човек е българин. И благодаря на Бог, че ни даде шанса да създадем филм за него“, посочва Неди Джон Крос.
„Тихият ангел“ е доказателство за това, че независимо в какво време живеем,
можем да изживеем дните си, вървейки по стъпките Господни.

Билети за премиерата могат да се купят от касите на НДК, също и online от тук, както и в сайта на Ивентим

________
Източник на текста: из публикации и интервюта публикувани в сайтовете:
bnt.bg, tv7.bg, fakti.bg, 168chasa.bg, poznanie-bg.сom
Снимки: Официална Facebook страница на филма The Silent Angel/ Тихият ангел

Валентина е от Китай, завършва специалността Българска филология в Пекин, после една година учи в България да усъвършенства езика, а сега прави магистратура по социални науки в Лондон

Галина – Galina Jupp (ръководител на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Watford, Великобритания) скоро публикува в профила си във Facebook:

„Днес ми се случи нещо невероятно….Не, не е това, че се срещнах със съпругата на президента на България в качеството си на ръководител на българско училище, нито че видях президента на живо…Трогна ме едно момиче стоящо самичко сред тълпата събрала се в посолството за срещата с президента. То ми се усмихна свенливо, явно не знаейки какво да прави със себе си, а аз го заговорих на английски за да му помогна да не се чувства само. Останах изумена когато ми отговори на чист български и ми разказа за себе си… Чуйте разказа на Валентина, момичето, което се рее в пространството…..и което плаче защото му липсва България“.

„Аз, оригинално съм произведена в Китай, но имам българско име Валентина, защото моето китайско име означава – „да се рея в пространството“. А Валентина Терешкова е първата космонавтка, която е била в космоса и аз откраднах нейното име, когато почнах да уча български език преди четири години. Аз следвах българска филология и много съм благодарна на моите български приятели и учители, които страшно много ми помогнаха да науча този език. Много ми харесва този език. Това е много стар език, по-стар от руския език. Славянската писменост първо е създадена на Балканите от братята Кирил и Методий, после се разпространява до Русия. Така, че от гледна точка на историческата лингвистика, за българският език това е много важно. И аз много се гордея, че знам този език. Освен българския език много ми харесва и българския танц. Аз много харесвам право хоро с песента „Бяла роза“, това е най-хубавият танц

– А защо плачеш? Кажи, обясни, защо плачеш?

– Защо плача? Аз съм тук (в Лондон б.а), уча магистратура от три седмици и още свиквам. Липсва ми Китай. Липсва ми България. Тук всичко е толкова различно. Много ми липсва българската баница, кюфте, кебапче, шопска салата с ракия. Да, с шопска салата, защото тогава трудно ще се напиеш. Да, и българските градове са много красиви, като старата столица Велико Търново. Аз съм била там една година на студентски обмен. И Пловдив – европейска културна столица. София – градът, който расте, но не старее. Просто една държава, с толкова много богата култура и история, и много се радвам, че аз знам тези неща! Искам да разпространявам това.
Искам повече хора да знаят за тази прекрасна държава!“
(Валя, от Китай)

_________
Автор на видеото е Галина – Galina Jupp – ръководител на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Watford, Великобритания