ПОЗНАНИЕ-БГ

Истината е, че хич не ни се говори за болести но понякога се налага, особено когато става дума за диагнози, които „повалят“ все повече хора, съсипват животите им, телата, разума и душите им.
Автоимунната болест идва внезапно, без да се усетиш, сякаш всичко е било наред до вчера, а днес вече си болен. Все повече хора в днешния забързан живот страдат и все повече доказателства сочат,  че  стресът е отключващ фактор. Сигурно вече сте се сетили, че става въпрос за автоимунните заболявания – тази ужасна диагноза, която никой не иска да чува…

Помислете си сега колко хора познавате с автоимунно заболяване? Дали и вие сам имате и знаете  какво е да живееш с това заболяване, да се борите с килограмите (ако имате хипофункция), да сте вечно уморен, изтощен,  раздразнителен, депресиран? Но това не е всичко. Освен че се чувствате зле, никой не може да ви разбере! Особено близките! И вероятно близките ви дори негодуват, защото вие сте раздразнителен, депресиран, затаваряте се в стаята ви с часове, защото умората ви събаря. Това се превръща в порочен и отровен цикъл, от който сякаш няма излизане…

Представяме ви текст, една лична история: „Къде е човекът, когото познавах?“ и силно ви препоръчваме да го прочетете и ако решите, че е полезен изпратете го на всеки, на когото прецените, че ще помогне.

Всеки, който има близък болен от автоимунно заболяване е хубаво да се запознае с този текст. Хората преминаващи през този кошмар имат нужда от подкрепа, разбиране и търпение в семейството си, сред приятелите си. Имат нужда да им се вдъхне надежда и сила, че могат да се справят – дори и тогава, когато ситуацията изглежда непоправима.
Затова, моля ви, споделяйте този текст и направете нечий живот малко по-лек и поносим!

   КЪДЕ Е ЧОВЕКЪТ, КОГОТО ПОЗНАВАХ? 

Това, че дори сте си спрели погледа върху подобна публикация ви поставя в рядката категория хора, които се опитват да разберат през какво минават боледуващите от автоимунно заболяване.
Браво, поздравления! Мога да кажа, че аз не бях част от тази категория допреди няколко години…Всъщност ако трябва да сме честни, „средностатистическият човек“ вероятно няма никакви проблеми с това, че близък човек, приятел преживява някакви здравословни промени и трудности, стига да:
не му се налага да прави нещо сериозно по този въпрос и
да не му се налага той да мисли твърде много по този въпрос.

Ако сте като мен, сигурно оставяте другите да се занимават със здравословните проблеми, просто защото те са по-грижовните. Повечето хора се грижим за друга част от всекидневието – семейството, работа, приятели, финанси, спорт, коли… Ако вече сте се записали в отдел „помагам и подкрепям любим човек“, приемете моите уважения и поздравления и продължавайте в същия дух!

Човек от семейството ни се  разболя и няколко години по-късно беше диагностициран с диагноза автоимунно заболяване. Това промени живота на всички ни, защото промени живота на близкия ни човек. Изведнъж всички в семейството се оказахме женени за автоимунно заболяване!
И така, предвид горното ми се иска да ви дам някои съвети, които ще ви спестят време, ще спасят здравия ви разум и ще ви помогнат да бъдете по-разбиращи и подкрепящи. Дори ако решите да спазите само някои от препоръките ми е много вероятно животът ви и отношенията ви с близкия ви болен от автоимунно заболяване човек да се подобрят значително, докато той/тя се бори с тази диагноза.

Съвет #1 – Разберете и осъзнайте, че дори тя/той да изглежда „добре“, не е!!!…

(Photo by Myasthenia Gravis Unmasked)

Това е НЕЩОТО което е характерно за автоимунните болести.
Когато започне болестта да се развива в тялото на един човек, отвън той продължава да изглежда съвсем нормално, досущ както преди. И всичко уж е наред, но изведнъж човекът започва да страда от неща като:

Умора
Изнервеност
Тревожност
Изтръпване на крайници
Разсеяност и размътен ум
Бледо (и) подпухнало лице
Безпокойство
Депресия
Запек
Усещане за студ
Болки в ставите
Изтъняваща коса
Забавен сърдечен ритъм

И това са само някои от симптомите …
Проблемът е, че в началото ние може да не забележим тези неща или да се надяваме те да отминат от само себе си, както се случва при повечето здрави хора. Но при хората с автоимунни заболявания, особено ако не се лекуват, състоянието става все по-сериозно и се случват доста неприятни неща, които просто не отминават от само себе си

Съвет #2 – Спрете да се държите така, все едно всичко това е „само в главата му“.  

Иска ми се да не се налагаше да пиша това, но дори и аз паднах жертва на мисленето „аз съм добре, значи и ти трябва да си здрав“. Толкова сме заети в днешно време, че когато наш близък се разболее, това пречи на графика ни и на всичко, което имаме да правим. Ако той/тя ви изглежда „наред“, изкушаващо е да кажеш: „Я се стегни и да продължаваме с дейностите, както преди!“

Обаче, за разлика от здравите хора, при които с малко почивка и време тялото се възстановява и лекува от всичко, тук не става дума за обикновено здравословно неразположение.

Автоимунната болест всъщност означава, че тялото се бори срещу себе си и атакува собствения си организъм. Причината да можете да седите сега спокойно и да четете тази публикация се крие в това, че имунната ви система работи в хармония с останалата част на тялото ви. Вярвайте ми, никой не иска такова нещо, като автоимунна болест и никой от болните не иска някой да им дудне и да им натяква за това – как да се справят с положението си.

Аз си падам малко нещо компютърджия, затова се опитвам да гледам на този проблем като на поправка на компютър. Ако дънната платка е повредена няма да има значение дали останалите части работят безпроблемно. Частите няма дълго да работят правилно, ако изобщо работят. В случая с автоимунна болест е лесно тази болест да бъде диагностицирана погрешно като друго медицинско състояние или заболяване – може да ви се наложи да правите безброй тестове на повредения си компютър и да изследвате всеки отделен симптом, докато най-накрая разберете пълната картина на диагнозата на автоимунната болест.

Повяврайте, ако боледуващия от автоимунна болест човек можеше просто да щракне с пръст и да се върне обратно към „нормалното“ си „аз“, щеше да го направи. Той/тя не иска да е парцал, да не се чувства добре, да се чуди какво да направи и да се изнервя, че лекарствата не помагат бързо да се излекува напълно.
Затова, направете си услуга и вместо да насочвате енергията от раздразнението си към болния ви близък човек, вложете тази енергия в това да помогнете той/тя да се почувства: разбран/а, спокоен и обгрижен/а поне за малко, докато заедно измислите какво ще предприемете като следваща стъпка.

Съвет #3 – Не бъдете гадняри!!!

Това си върви ръка за ръка с предния съвет. Извинете, че толкова директно говоря, но понякога се държим малко пренебрежително с близките хора, които се борят със здравословен проблем.

„Изглеждаш наред.“
„Защо само лежиш?“
„Ако станеш да се раздвижиш, ще ти стане по-добре.“

Държим се, като абсолютно сигурни, че сме прави и знаем какво се случва и за това се отнасяме към хората по начин, който ние смятаме за правилен, а не по начин, който е правилен за тях. Към това добавете факта, че голяма част от добронамерените ни лекари следват един остарял протокол, според който всичко се лекува с хапчета – в повечето случаи не става така.
Автоимунната болест се явява, като едно изключително сложно заболяване, което направо ни разказва играта!…

Вярвайте ми, ако минавахте през това, ако се чувствахте ужасно, ако нямахте никакви сили, ако умът ви е размътен и ви боли тялото, щяхте да проявите много повече съпричастност и разбиране.
Ако ще помогне, представете си чувството да ви изритат в слабините и си представете жестоката болка няколко минути след това. После си представете, че това чувство трае в продължение на дни или месеци…или години… Как ще се чувствате, ако някой сутрин ви се навре в лицето и ви каже:
„Какво ти става?“
„Всичко ти е наред.“
„Просто стани и се дръж нормално.“

Съвет #4 – Бъдете ПОСТОЯННО ПОДКРЕПЯЩИ, без значение с коя от различните версии на любимия ви човек говорите

Ясно е, че това определено изисква усилия и мотивация, защото когато някой преминава през автоимунно заболяване заедно с всички емоционални и физически пикове и спадове, близкия ви човек може  изведнъж да стане:

Гневен
Изтощен
Раздразнителен
В невъзможност да говори с вас
Благодарен
Тъжен
„Ти си виновен за всичко“
Изплашен
„Отказвам се….“

Нека го кажа така: близкият човек от нашето семейство, повален от автоимунно заболяване е изключително общителен, слънчев и креативен човек, помагащ на всеки, раздаващ се за всеки, общуващ със всеки. Това, което аз научих през времето на заболяването му е че има моменти, когато ще трябва да прегръщам таралеж – или с други думи – да обичам човек, който е изнервен, ядосан, отдалечаващ се, безсилен….

Имало е моменти да се боря със себе си, да избирам да давам обич, когато не ми се отвръща със същата грижа и внимание.
Друг път пък съм се ядосвал и нарочно съм се опитвал „да си връщам“ – това не помогна, напротив.
Важно е да не забравяме моментите, когато близкия ни човек ни е помагал, бил е до нас. Този поглед към нещата винаги ме е връщал обратно в правилната и нужна посока на подкрепящо поведение.

И така стигаме до един основен въпрос: какъв е вашият ангажимент към този човек?
Защото всичко може да стане много грозно преди да започне да се подобрява.
Лекарства, добавки, диети – всичко това не се случва за една нощ и дори да сте на прав път, на болния човек ще му трябва време, за да се повлияе от положителните неща, които съпътстват оздравителния процес. Трябва да решите вие какъв човек ще бъдете в този момент, ще бъдете ли опора, ще имате ли търпение, защото е много възможно да възникват ситуациии на изнервеност, напрежение и то за незнаен период от време, докато заедно уцелите какво помага, какво е подкрепящо и помага да се надвие болестта.

Не се опитвам да ви уплаша, но ако сте със слаби нерви или колебливо сърце или пък имате виждането: „докато някое неудобство не ни раздели“, това няма да завърши добре. Не подвеждайте близкия си човек! Той е ваш близък и любим и има огромна нужда от истинска подкрепа! На него ще му се налага да фокусира енергията си върху отпочиването, следене на симптоми, промени в хранителните навици, вслушването в собственото му тяло, за да открие какво точно му помага да се чувства добре и какво го влошава.
Искрено се надявам да стоите до близкия си човек по същия начин, по който ми се иска аз да съм в подкрепа на моя близък. Да сложим настрана всякакви извинения (ако имате такива) и да вложите времето и усилията, които са необходими, за да се възстанови и да стъпи обратно на краката си.
Пак ви казвам, това е инвестиция, от която ще имате полза взаимно.
Имаме силите за това и ви уверявам – можем да го направим!

Съвет #4 – Знайте, че е възможно любимият ви близък човек да си върне здравето и живота!

Това е изключително важно. Без надежда всеки опит би бил обезкуражителен. Толкова много доктори и изследвания, лекарства и диети, ограничения. Четене на книги и материали за автоимунното заболяване. Записване в тефтер на симптомите и нивата на хормоните. Излизането на разходка заедно и разговорите как се справяме. Да бъдем ЗАЕДНО!!!  Научих се също да намирам време за мен самия и моята собствена почивка и възстановяване. За да съм в състояние да бъда пълноценно до близкия ни човек, когато има нужда от моята помощ.

За себе си мога да ви кажа, че всичко си е заслужавало усилията, които вложихме, за да може  здравето на близкия ни човек да е там, където искахме. Сега той има много повече енергия и спокойствие. Знае каква храна действа добре и какви дейности и кои отношения с хората не са благотворни за живота му. Ние близките, семейството му, приятелите сме заедно до него всеки ден и го подкрепяме!!!

Цялото това приключение не е само диета и хапчета.

Сигурно си мислите: „Олеле.. и още ли има?“.

Да, има още много, но в крайна сметка това не е лошо нещо. Много е възможно част от предишния  начин на мислене и живот на боледуващия да са част от проблема. Истината е, че нейното/негово ново „нормално“ всекидневие може да е коренно различно от това, което е било преди или до скоро. Различна храна, различно място и различен начин да бъдеш себе си. Това, което е помагало преди, може да не действа сега.

Чрез автоимунната болест тялото развява бялото знаме и чрез симптомите казва:
„Нещо не е наред! Не мога да продължавам по същия начин повече!“
Това е възможност да приемете промяната и да се адаптирате.
Надявам се трудностите и поуките, през които преминахме ние в нашето семейство да бъдат урок за всички вас и съвет за най-бързия път обратно към здравия разум, излекуването, хармонията, спокойствието и пълноценния живот.

Бъдете ЗАЕДНО! Не сте сами.

Заедно сме в това!!!
(неизвестен автор)