„Корабът не потъва, когато е във водата. Той потъва, когато водата е в него.
Не е важно, какво се случва около нас. Важно е това, което става вътре в нас.“
(Неизв. автор)
Photo by Katherine McCormack on Unsplash
ТОВА, КОЕТО СТАВА ВЪТРЕ В НАС
09/02/2019 – 20:34
КАК ЗАПОЧВАТ РАЗДЕЛИТЕ
26/01/2019 – 12:27
Мая Дългъчева
Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…
После баба, която садеше лалета
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата – мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…
В тази приказка баба не ще да те вземе –
тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!
И с юмручета кратки ще строшиш гардероба
– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?
Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо
и ти сочи – звездичка е станала баба.
Как ще става звездичка, без дори да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха….
После някой приятел, ей така, те предава –
за броени стотинки плюс махленска слава…
И в минути броени онзи сняг в твойте вени
трупа, трупа, затрупва сто игри споделени…
Две светулки в окото – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти спира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! – пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е вече – не бълбука, а тлее…
Научаваш – далече твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш голям.
А тогава – тогава любовта те предава.
Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно –
разрешаваш задачи, но на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,
Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,
през комина обратно яко дим си отива –
научаваш: мечтата с кош пари се купува,
а съня на пчелата… Нека друг го сънува!
После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.
После – имаш завивка, но не стига за двама.
После – мудни камили – се тътрузят неделите,
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.
И така си пустинен – с онемели пчелини…
И така си пораснал, че почти си угаснал.
Как започват разделите? Първо тръгва мечето…
А след него, невидимо, си отива детето.А тогава…
Тогава – я, отде те закача едно тайно хлапенце,
търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички –
абе някак отнякъде те гъделичка!
Абе някак и някъде те очаква послушно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета…
Потърси, намери го – след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.
Огънят е най-важен
12/01/2019 – 13:01
„Слушай ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си –
огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка…по-добър приятел ми е от телевизора даже.
Огън трябва да гори и в къщата, и в душата ти. Огън да си ти самият.
Да палиш. Да вдъхновяваш. Да гориш.
Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива.
Хората да топлиш около себе си.
Лесно е. С думи. С жестове.
Сгрей ги! И да не се отказваш никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи.
От мене туй да знаеш, чедо.
И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш!
Към чуждото нивга да не посягаш, но твоето някой пипне ли и с пръст, пръсти да не му оставяш.
И жената чедо… жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка – тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата й да топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я… тъй мене научиха, тъй на тебе предавам аз, преди да си ида от тоя свят.
Хората не умират чедо… Не умират, да знаеш – те угасват. Ти да не угасваш никога!“
ФИЛМЪТ „ТИХИЯТ АНГЕЛ“ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН В СОФИЯ
21/12/2018 – 13:45
На 18 декември 2018 г. в зала 1 на НДК, гр. София беше представена дългоочакваната премиера на биографичния филм за дядо Добри „Тихият ангел“.
За тези, които присъстваха – вечерта ще остане незабравима. Онези, които тепърва ще гледат филма – нека бъдат сигурни, че ще получат истински подарък за душите си.
Това е разказ – откровение и докосване до вечността, какъвто всъщност беше и животът на благия старец от с. Байлово – дядо Добри.
Не случайно филмът идва при нас в навечерието на Рождество Христово. Време, в което си спомняме за скромното явяване на Бога в света: когато Всемогъщият е Младенец, повит и положен в ясли, а сиянието на една ярка звезда указва мястото на Рождеството на Спасителя.
Във филма има един откъс, който представя как в един снеговито-дъждовен, гръмотевичен ден дядо Добри излиза от къщичката си в село Байлово и, държейки в ръката си запалена свещ, тръгва по селския път, водещ към храма. Пламъкът на свещта блести в ръцете му като звезда… и сякаш напомня за чудната Витлеемска звезда. 
Някога Бог чрез звездата довел мъдреците на тогавашния свят, за да им покаже чудото на Рождеството. Днес, чрез хора като дядо Добри, Той ни сочи пътя на вярата, надеждата и любовта. Да, има такива хора – звезди.
Има такива хора – тихи ангели…
„Тихият ангел“ е от филмите, които не могат да се преразказват.
Всеки трябва лично да го гледа, да го преживее и да даде възможност на историята за смирения старец от Байлово с шаячните дрехи и цървулите да докосне дълбоко сърцето му.
В края на прожекцията особено изумително и вълнуващо бе това, че финалните надписи вече вървяха, а в залата продължаваше да цари пълна тишина. Никой не ставаше, никой помръдваше от мястото си, сякаш никой не искаше този трогателен миг да свърши. Гледката и преживяването бяха уникални!…
Адмирации към екипа, замислил и реализирал създаването на филма:
Неди Джон Крос – режисьор и продуцент, автор на по-голямата част от музиката във филма,
Уте Еренберг – продуцент и автор на идеята за филма,
Мариан Стаматов и Михаил Стаматов – изпълнителни продуценти,
Мая Павлова – асоциран продуцент
Ава Добрева и Диляна Денева – асистент продуценти.
Специална благодарност на Богдана – дъщеря на дядо Добри, за безрезервната й помощ, отзивчивост, подкрепа и съдействие!
Благодарности на всички, които допринесоха за осъществяването на този проект!
Дай Боже, този филм да бъде видян от възможно повече хора и посланието на вярата, добротата и човечността, което носи, да докосне сърцата на милиони по света!
Скъпи приятели, вашите усилия и самоотвержен труд си струваха!
Примерът на дядо Добри ще продължава да живее и да свидетелства за безкрайната Божия любов към всички.
Трогателни разкази присъстват във филма, особено интересна е историята на Джан Бийзли (американска писателка), която познава дядо Добри от 1996 г. 
Джан е автор на книгата „Изкуплението на царя“, посветена на българския царски род.
Впечатляващо е, че през 2005 година, точно тази книга печели наградата „Christy“ в категорията: най-добър исторически роман. Още по-изумителното е, че един от главните герои в сюжета на книгата е самият дядо Добри. Освен герой, той всъщност е и дългогодишен, близък приятел на Джан Бийзли.
Дано скоро тази книга бъде преведена и на български език. Благодарности, Джан!
С внушителни кадри, снимани с дрон, лентата показва различни природни и исторически забележителности на България, разказва за: „Родината на дядо Добри. Родина и на легенди, като Спартак и Орфей. Земи, по които са живели велики народи. Цивилизация, датираща от 8000 г. пр. Хр., сравнимо по достижения с тези на Римската империя.“ 
„Тихият ангел“ е от филмите, които докосват и преобразяват, заради срещата с нещо, което не е от този свят. С нещо, което е много съкровено и лично…
Неди Джон Крос, преди премиерата на филма сподели пред публиката в залата: „За това много, много думи не трябват. Този човек е вселена…Нещо уникално. Когато през 2014 г. започнахме да работим по филма, искахме да направим един 10 – 15 минутен репортаж. Но като се запознахме с образа на дядо Добри, много ни докосна с всичко и… цялото това нещо продължи 4 години. Все още не знам, дали съм успял да пресъздам в дълбочина, какъв беше този човек“.
Нека да благодарим на Бога, че изпраща своите тихи ангели сред нас – хора, като дядо Добри! Споменавайте този чуден Божи пратеник в молитвите си.
Дано и той не спира да се моли за нас, там от небето.
„Само да разберат да си спасяват душите и да видят що са правили тук. И да им дойде акъла, че да си отидат мъдреци. Ще си отидат хората всички, само да си признаем, че сме грешни и Бог да ни прости. Това иска, като един Баща от нас. Като кажеш – „Татко, сгреших.“ Все съм грешил. Грешил си, грешил си, цял живот си грешил, но трябва по-умните да прощават, така и Бог е по-умен. Няма ли вяра , няма нищо.“
Дядо Добри, от с. Байлово (1914-2018)
_________
Текст: Миглена Цакова, Познание-Бг
Снимки: Познание-Бг и Официална Facebook страница на филма „Тихият ангел“ / The Silent Angel
ЗА ДОБРОТО В ДНИТЕ НИ: „НАДЕЖДА ЗА ВСЕКИ“
02/12/2018 – 18:32
Представяме Ви каузата „Надежда за всеки“ и нейния инициатор Памела Кузева.
Тя е на 24 години, студентка по дентална медицина, главен редактор и създател на Facebook страницата „Надежда за всеки“.
В последните години Памела и екипът й (които работят на доброволни начала) успяват да организират и да доведат до успешен край много благотворителни кампании за спешни, животоспасяващи бъбречни трансплантации. Заедно със съдействието и даренията на хиляди добри сърца са спасени животите на: Румен, Саня, Борислав, Цеци, Марти, Цвети, Димитър, Милен, Борис, Илиян. Своевременно добротворците осигуряват ежедневната рехабилитация на две деца с детска церебрална парализа Нати и Криси.
Преди месец на церемонията „Респект 2018“, която се прави за българи, посветили живота си на благотворителни каузи, Памела е сред отличените и наградените за тази година.
Екипът на Познание-Бг се срещна с младото момиче, за да си поговорим за благотворителността и за това, каква би трябвало да е ролята на всеки от нас във веригата на доброто. Защото надежда наистина трябва да има за всеки. Защото е важно бъдем съпричастни. Защото никой от нас не е застрахован, че няма да се окаже в даден момент от страната на нуждаещите се.
– Памела, кое според теб е най-важното за успеха на една благотворителна кампания?
– Най-важното в една кампания е по какъв начин ще представиш историята на нуждаещия се, а най-сложното: да намериш правилните думи, с които да достигнеш до сърцето на дарителите, и да спечелиш тяхното доверие. За това преди да започна една кампания се опитвам да опозная човека, на когото ще помагам. Това обаче не винаги е лесно, защото в най-трудните си моменти човек се затваря в себе си и трудно допуска непознат до своята болка. Много е деликатен този момент, но когато човек реши да направи своя кампания трябва да е готов да допусне хората в своя свят. Освен това, както по-горе споменах, да спечелиш доверието на дарителите е трудна и много важна задача! Затова винаги преди да започна кампания изисквам да ми представят всички документи – епикриза, оферта от клиниката, договор за дарителската сметка и разбира се ежеседмична справка на набраната сума.
– Как мислиш, възможно ли е и по какъв начин да успяват повече благотворителни кампании, възможно ли е това да се случва и със съдействието на дадени държавни институции а не само чрез обединяване на усилия в Интернет и социалните мрежи?
– Според мен не би трябвало, когато човек е изправен пред най – голямата битка в своя живот, а именно – тази със смъртта, да му се налага да мисли как да събере космически големите суми за своето лечение. В такава ситуация човек трябва да насочи всичките си сили към своето оздравяване, а не – в това да съумее да събере необходимата животоспасяваща сума. Освен това някои диагнози са толкова страшни и толкова коварни, че всеки ден на забавяне може да бъде фатален. Може би в някоя друга държава е измислен работещ механизъм, който да помага бързо и ефективно на болните, но не съм запозната. В България за съжаление няма такъв, но пък има хора с огромни сърца, които съумяват да отделят и от малкото, което имат, за да дарят шанс за живот! Надявам се един ден някой по-горе в йерархията да намери решение за този огромен проблем, а дотогава остава надеждата в мен, че доброто ще продължи и всички ние – „обикновените“ граждани на нашата държава ще намираме сили да помагаме!
– Какво е твоето послание към всички, които ще прочетат тази статия: и дарители и нуждаещи се?
Ще си позволя да дам няколко съвета, както на дарителите, така и на нуждаещите се, защото след 10 години в света на благотворителността смятам, че бих била полезна с моя личен опит.
Първо ще се обърна към хората, които имат своя кампания. Моят съвет към тях е да бъдат възможно най-коректни и прозрачни в събирането на средства! Опитвайте се да давате пълноценна информация към дарителите, бъдете благодарни за всяко дарено левче и не спирайте да информирате дарителите за своето състояние дори и след приключване на кампанията. Така както сте направили съпричастни всички непознати към своята болка, направете ги съпричастни и със своето щастие, защото те заслужават да видят положителните резултати от тяхната подкрепа! По този начин Вие не само им се отблагодарявате за добрината, но им давате стимул да продължат да помагат и на други!
И не на последно място искам да се обърна към всички, които в момента водят битка с болестта!
Мили хора, вярвайте, борете се и никога не се предавайте, защото докато сме живи надежда винаги ще има!
На дарителите искам първо да БЛАГОДАРЯ, че ги има! А след това да им кажа да бъдат предпазливо добри, защото за съжаление наред с десетките нуждаещи се, за които те са последната надежда, има и такива, които злоупотребяват! Ще ги посъветвам да даряват САМО В ДАРИТЕЛСКИ СМЕТКИ и то след като са видяли лично договора за дарителска сметка, защото много често дори и в медиите ни подвеждат, че дадена сметка е дарителска, а тя всъщност е разплащателна!
Дарители, Вие имате правото да изисквате, ако не са качени в страничката на кампанията, документи- епикриза, оферта, договор за дарителска сметка и актуална информация за наличността на сметката!
С това не искам да Ви откажа да дарявате, а само Ви напомня да имате едно на ум. Помагайте, но бъдете предпазливи, защото дарявайки в кампания, в която злоупотребяват, Вие не просто „пълните джоба на някой мошеник“, но и лишавате някой друг от шанса да спечели битката за живота си!
Накрая искам да припомня една фраза, която много често използвам в моите постове, а именно: Нека не спираме да помагаме, защото заедно сме сила, която може да променя съдби и да спасява животи! Всяка една успешна благотворителна кампания е доказателство за това!
Поклон пред Вас, дарители, поклон пред Вашите огромни сърца! Бъдете здрави и не спирайте
да „разпръсквате“ светлина, доброта и надежда, защото светът има нужда от Вас, за да пребъде!
ПРЕМИЕРА НА ФИЛМА ЗА ДЯДО ДОБРИ „ТИХИЯТ АНГЕЛ“
27/11/2018 – 17:36
Дългоочакваният документален филм за дядо Добри „Тихият ангел“ излиза на големия екран с премиера на 18 декември 2018 г. от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.
Филмът е завладяващ разказ за живота на благия старец Добри Добрев от село Байлово, който надживява две световни войни, съвременник е на няколко смени на политическите режими и катаклизми на новото време. Неговата история стига до нас, за да ни докосне със своята безкрайна любов, смирение и вяра.
Филмът няма абсолютно никаква комерсиална насоченост, той има само една-единствена цел и тя е: да накара хората да се замислят за истинския смисъл на живота.
Как се заражда идеята за филма
Когато преди години германката Уте Еренберг (Ute Ehrenberg) влиза в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, вижда на входа да седи един 100-годишен старец с топли очи, който мълчаливо събира милостиня за православната църква. Тя е впечатлена от дядо Добри, а неговия живот дълбоко я поразява. Добри Добрев от село Байлово е най-големия дарител в историята на патриаршеската катедрала и е символ на доброта у нас. Никога и никъде Еренберг не е срещала такъв човек. Няколко месеца по-късно дядо Добри става неин кръстник и в Светото тайнство Кръщение й дава името Мира, а тя решава да продуцира документален филм за неговия живот, наричайки го „Тихият ангел“.
Уте Еренберг не крие, че от малка мечтае да бъде кръстена в православната вяра и, срещайки дядо Добри, разбира че моментът за това е настъпил. Светото тайнството е извършено в Байловската църква „Св. Св. Кирил и Методий“, в двора на която е и малката къщичка, приютила благия старец до края на живота му. Пред Факти.бг Уте Еренберг споделя, че се чувства истински благословена от възможността да създаде филм за живия светец от Байлово и с привилегията да бъде негова кръщелница.
Неди Джон Крос, режисьор на филма за дядо Добри „Тихия Ангел“ споделя:
„Идеята за филма дойде от партньора ми Уте Еренберг. Един ден тя ми каза: „Неди, знаеш ли, че в България има един сто годишен човек, който е дарил много пари за построяване и реставрации на църкви и храмове. Мисля, че ще бъде чудесна идея да направим един документален филм за него“. До този момент, аз бях чувал за него, дори бях използвал кадър от него за един мой музикален проект, който в последствие спечели трето място за най- добро видео на фестивала Sinerockom в Лос Анджелис, но не бях запознат в дълбочина с неговата история. И така се роди идеята да направим един документален филм за живота и делото на Дядо Добри от Байлово. Започнахме задълбочено да търсим и да проучваме информация за него.“
Филмът „Тихият ангел“ е българо-немска копродукция и е сниман на територията на пет държави: България, СAЩ, Германия, Италия и Ватикана.
„Започнахме този проект в края на 2014 година. Искахме хората, които гледат филма, да се замислят какъв е нашият свят и какъв може да бъде той, ако живеем като дядо Добри – само с любов и доброта“ – споделя режисьорът Неди Джон Крос. – „Дядо Добри не правеше нищо за пари. Ние също не правим филма за пари, а просто, защото трябваше да се направи, за да се покаже на света този човек. Освен това, използвам момента, за да покажа и малко от България. Да покажа България какво е, какво е била и какъв човек е родила. Това е филма общо взето…
Дядо Добри е тих ангел. Той не искаше да му се прави реклама. И ние с този филм не му правим реклама. Само показваме какъв човек с голямо сърце имаше на този свят и какъв може да бъде нашият свят, ако повече хора поемат по пътя, по който той вървеше. Затова го нарекохме тихия ангел. Той беше такъв, тих. Не искаше да се шуми около него. Но всичко правеше от сърце и от любов.“
Екипът, който създава филма, преминава през много трудности – от финансиране и избор на екипи, до музиканти и участници. Най-важното за Джон Крос е, че ще може да покаже другото лице на България чрез доброто, което е направил един свят човек. Надява се, че примерът на дядо Добри ще подтикне хората да вършат повече добрини. Това се случва и със самия режисьор. „Мога да кажа, че не филмът, а самият дядо Добри с неговото присъствие в този свят, мен ме промени уникално, на 180 градуса“, казва Неди Джон Крос.
България има специално място във филма. „Исках да представя родината ни пред лицето на света в добрата й светлина – тази, която в повечето случаи остава скрита. Всъщност, ние сме велик народ с вековна история. Имаме изключително талантливи и стойностни хора, а за дядо Добри, какво мога да кажа… Той е символ на доброто, милосърдието и смирението. Aз дори не съм чувал за друг такъв човек. Гордост е за всички нас, че този Човек е българин. И благодаря на Бог, че ни даде шанса да създадем филм за него“, посочва Неди Джон Крос.
„Тихият ангел“ е доказателство за това, че независимо в какво време живеем,
можем да изживеем дните си, вървейки по стъпките Господни.
Билети за премиерата могат да се купят от касите на НДК, също и online от тук, както и в сайта на Ивентим
________
Източник на текста: из публикации и интервюта публикувани в сайтовете:
bnt.bg, tv7.bg, fakti.bg, 168chasa.bg, poznanie-bg.сom
Снимки: Официална Facebook страница на филма The Silent Angel/ Тихият ангел
ЗА ВАЛЯ ОТ КИТАЙ, В ЧИЕТО СЪРЦЕ ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
27/11/2018 – 11:48
Валентина е от Китай, завършва специалността Българска филология в Пекин, после една година учи в България да усъвършенства езика, а сега прави магистратура по социални науки в Лондон
Галина – Galina Jupp (ръководител на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Watford, Великобритания) скоро публикува в профила си във Facebook:
„Днес ми се случи нещо невероятно….Не, не е това, че се срещнах със съпругата на президента на България в качеството си на ръководител на българско училище, нито че видях президента на живо…Трогна ме едно момиче стоящо самичко сред тълпата събрала се в посолството за срещата с президента. То ми се усмихна свенливо, явно не знаейки какво да прави със себе си, а аз го заговорих на английски за да му помогна да не се чувства само. Останах изумена когато ми отговори на чист български и ми разказа за себе си… Чуйте разказа на Валентина, момичето, което се рее в пространството…..и което плаче защото му липсва България“.
„Аз, оригинално съм произведена в Китай, но имам българско име Валентина, защото моето китайско име означава – „да се рея в пространството“. А Валентина Терешкова е първата космонавтка, която е била в космоса и аз откраднах нейното име, когато почнах да уча български език преди четири години. Аз следвах българска филология и много съм благодарна на моите български приятели и учители, които страшно много ми помогнаха да науча този език. Много ми харесва този език. Това е много стар език, по-стар от руския език. Славянската писменост първо е създадена на Балканите от братята Кирил и Методий, после се разпространява до Русия. Така, че от гледна точка на историческата лингвистика, за българският език това е много важно. И аз много се гордея, че знам този език. Освен българския език много ми харесва и българския танц. Аз много харесвам право хоро с песента „Бяла роза“, това е най-хубавият танц
– А защо плачеш? Кажи, обясни, защо плачеш?
– Защо плача? Аз съм тук (в Лондон б.а), уча магистратура от три седмици и още свиквам. Липсва ми Китай. Липсва ми България. Тук всичко е толкова различно. Много ми липсва българската баница, кюфте, кебапче, шопска салата с ракия. Да, с шопска салата, защото тогава трудно ще се напиеш. Да, и българските градове са много красиви, като старата столица Велико Търново. Аз съм била там една година на студентски обмен. И Пловдив – европейска културна столица. София – градът, който расте, но не старее. Просто една държава, с толкова много богата култура и история, и много се радвам, че аз знам тези неща! Искам да разпространявам това.
Искам повече хора да знаят за тази прекрасна държава!“
(Валя, от Китай)
_________
Автор на видеото е Галина – Galina Jupp – ръководител на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Watford, Великобритания
ЧУДО: СПАСЕНО БЕБЕ ОТ ОКЕАНА
09/11/2018 – 12:19
Бебе на 18 месеца от Нова Зеландия бе спасено, като по чудо от морската шир.
Рибарят Гъс Хът (на снимката) спасил бебето от океана край Матата бийч разказва:
„..Явно не бе време това бебе да си иде от този свят. Докато минаваше покрай мен, мислех, че е просто кукла.
Аз се протегнах и го сграбчих за ръката, но дори и тогава все още мислех, че е просто кукла.
Лицето му изглеждаше точно като порцелан, с къса и намкокрена коса, но в един миг помръдна малко и аз си помислих: „О, Боже, това е бебе и е живо!“
Истинска благословия е, че Хът е бил точно там, в този момент, за да спаси 18-месечният Малачи Рийв, който се оказва бил избягал от палатката на спящите си родителите от къмпинга край морето.
В онази петъчна сутрин рибаря Хът решава да промени обичайния си маршрут по брега и тръгва 100 метра по-наляво, към Тауранга
Така към 7.15 часа, той вижда, че привидно безжизнено телце плува във водата.
„Течението носеше бебето с постоянно темпо. Ако не бях там, или ако бях минал малко по-късно, не бих го видял“, казва Хът.
След намирането на малкия беглец, съпругата на Хът, Сю, се затичва към палатката на родителите, научавайки от собствениците на ваканционното селище, че това са единствените в момента къмпингуващи с бебе.
В последствие се оказва, че бебето е дръпнало ципа на палатката, изпълзяло е навън и така се е насочило към морето.
Всички остават разтърсени от инцидента. Трудно е да се повярва, че това изобщо се е случило. Истинско щастие е, че рибарят Хът е бил точно там – на точното място и в точното време.
Бреговата охрана на Матата бийч е отправила съвет към къмпингуващите с деца, да бъдат особено внимателни и да се уверяват, че са взети всички мерки за безопасност и сигурност на палатките им.
_______
Източник на снимката и публикацията: https://www.nzherald.co.nz
АЗ СЪМ НЕСЪВЪРШЕНА
05/11/2018 – 12:02
Автор: Сашка Александрова
Аз съм несъвършена. Затова:
не мога да се справя с всяка ситуация;
не мога да излекувам всички болки (особено собствените си);
не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма,
пък после – ще видим;
не забравям лесно;
помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани;
нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си;
да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша;
не мога винаги да съм с изгладени дрехи;
не мога всеки ден да съм красива и очарователна;
не мога всеки ден да заобикалям локвите, нямам време просто, затова понякога избирам да са ми мръсни обувките;
не успявам да измия всички чинии веднага след поредното парти;
да си изчистя къщата;
не мога всеки ден да светя, защото не работя Слънце, а и някак повече ми допада мощта на Луната, все пак съм жена и съм нейна сестра.
А, да не забравя:
не мога да бъда приятел на всекиго, защото не пасвам на всекиго,
не мога да деля душата си със случайни хора, затова и не мога да обичам случайни хора;
и, да сме наясно, не мога, не искам и няма да задоволявам всички очаквания.
Аз съм несъвършена. Осъзнах това наскоро и се успокоих. Спрях да виждам в огледалото супер жена, прибрах препаратите за чистене в по-дълбокото чекмедже и извадих на видно място обувките за танци. Тръгнах на балет, нищо че никога през живота си не съм обувала палци. Загърбих жестоките очаквания към себе си, които методично ме убиваха и започнах да усещам пеперуди в стомаха си. Една стъпка напред, после още една…, и още една…
Несъвършенството се оказа усещане за полет, а не присъда. Дори, когато отнякъде се прокрадне старият стремеж за перфектност, (защото няма как отведнъж супер жената в мен да стане капризна принцеса), то е за малко. И не е страшно, даже е забавно. Гледам я в огледалото тази всичкоможеща жена, милвам я по лицето, целувам я, усмихвам й се, утешавам я. Тя е съвършена, но тъжна.
Аз съм несъвършена и точно затова мога да бъда щастлива!
Източник на публикацията: iwoman.bg
Най-прекрасното място
27/09/2018 – 21:50
„Животът е там, където е сърцето ти…
Най-прекрасното място е да бъдеш в нечии мисли…
Най-сигурното място е да бъдеш в нечии молитви…“
(неизвестен автор)
Най-красивото нещо на света
02/01/2018 – 14:26
„Толкова много желание да пораснеш,
за да осъзнаеш, че да си дете е най-красивото нещо, което съществува.“
Из „Питър Пан“, Джеймс Матю Бари
Photo by pixabay.соm
Истинските мигове и истинските хора
15/07/2017 – 21:37
„Пожелавам ти да си заобиколен от хора, които те карат да се усмихваш, които те вдъхновяват и провокират най-доброто у теб!
Хора, с които растеш!
Пожелавам ти да не пропускаш истинските мигове в живота с истинските хора!“
(неизв. автор)
Photo by ichef.bbci.со.uk
Този път има ли сърце?
15/07/2017 – 21:10
Дон Хуан кък Карлос Кастанеда
Оглеждай всеки път внимателно и отговорно. Изпробвай го толкова пъти, колкото намериш за необходимо. После задай на себе си и само на себе си един въпрос. Ще ти кажа какъв е той:
ТОЗИ ПЪТ ИМА ЛИ СЪРЦЕ?
Ако има, пътят е добър. Ако няма, той е безполезен.“
У дома
09/07/2017 – 22:13
„Усещам се у дома си, когато говоря с теб.“
~ Емили Дикинсън
Photo by pinterest.соm
МОЛИТВА
11/05/2017 – 12:09
Andrea Bocelli, Celine Dion – The Prayer
Превод на български: artheto
МОЛИТВА
Моля се Ти, Господи да бъдеш нашите очи и да ни наблюдаваш накъде вървим.
Да ни помагаш да бъдем разумни в миговете, в които сме изгубени…
Нека това бъде нашата молитва, когато изгубим пътя си…
Води ни, Господи на правилните места.
Напътствай ни с благословията Си там, където ще сме в безопасност.
Светлината, която Ти притежаваш, моля се да я открием и да остане в сърцата ни…
Да запомним, че когато вечер се появяват звездите, Ти си нашата вечна звезда!
Нека това бъде молитвата ни.
Колко вяра ни е останала, когато сенки обсебват дните ни?…
Води ни, Господи на правилните места. Напътствай ни с благословията Си. Дай ни вяра, за да бъдем в безопасност.
Мечтая за свят без насилие, свят справедлив и изпълнен с надежда.
Нека всеки хване ръката на ближния, да има мир и братство.
Със силата, която получаваме се молим за спокоен живот.
Това ли е желанието, толкова недостижимо за нас?
Нека Всеки да намери любовта! И нека всяка душа намери своя сродна душа, душа, която да обича.
Нека това бъде нашата молитва.
Молитва, каквато има всяко дете.
Трябва да открием пътя си.
Води ни, Господи с Твоята благословия!
Дай ни вяра, за да бъдем в безопасност.
Това ли е вярата в нас, блещукаща из всеки?…
Вярвам, че тази вяра ще ни спаси!
ДОБРЕ ДОШЛИ