Макар да се смятаме за най-добрите и умни същества на планетата, може би невинаги е точно така. Животните също често правят много мили и красиви неща, доказателство за това е и поредната трогателна история, която сега ще споделим с вас.
Става въпрос за един южноамерикански пингвин, който всяка година плува повече от 8 хиляди километра, за да провери как е човекът, спасил живота му. 71-годишният бразилски рибар Жоао Перейра открил пингвина в безпомощно състояние да лежи почти умрял в петролно петно през 2011 година. Той не можел да понесе тази гледка и решил направо да действа. Човекът взел пингвина, почистил го и го занесъл у дома, за да може животинчето да се възстанови. Всеки ден давал част от хванатата риба на пингвина. Измислил му дори име – Джинджинг (Jinjing). Двамата си живеели чудесно, пингвинът го изпращал всяка сутрин на риболов и го очаквал да се прибере, ако се забавел започвал да се тревожи за него. След един месец животинката се възстановила напълно и човекът решил, че е време да я пусне на свобода, само дето Джинджинг не искал да си тръгне от новия си дом и да изостави приятеля си.
„Той остана с мен в продължение на 11 месеца и след това изчезна“, разказва мъжът на име Жиао.
След това пингвинът решава, че наистина е време да излезе в открити води и Жоао си мисли, че няма да го види повече. Само, че греши! Няколко месеца след като пингвинът си тръгнал, се върнал обратно, за да потърси своя спасител и приятел. Той забелязва човека на брега и се прибира с него в дома му. Така историята продължава през последните години. Всяка година пингвинът плува повече от 8 хиляди километра, за да види как е спасителят му и да се увери, че е добре. Ако случайно не го види в дома му, отива на плажа, а ако не го види на плажа отива в дома му, за да се увери, че всичко е наред. Жоао твърди, че Джинджинг (Jinjing) никога не си тръгва преди да се увери, че спасителят му е добре.
„Обичам този пингвин като собствено дете и вярвам, че и той ме обича“, споделя бразилецът. „Всички казваха, че той няма да се върне, но идва при мен вече толкова години. Всяка година става все по-нежен към мен и по-щастлив да ме види“, споделя Жоао.
Биологът, който интервюира човека казва: „Никога преди не съм виждал нещо подобно. Мисля, че пингвинът вярва, че Жоао е част от семейството му и сигурно го мисли за пингвин. Когато го види той размахва опашката си като куче и крещи от радост“.
Източник на текста: Az-deteto.bg
Снимки: YouTube
„Ние така сме устроени – да сме си близки или далечни.
„Майсторлъка не е в това да обичаш, драги.
ДЕЙНОСТИ И ОБУЧИТЕЛНИ СЕМИНАРИ