Author Archives: admin1

да ЗНАЕШ…

„Ние така сме устроени – да сме си близки или далечни.
Няма друг вариант.
На една ръка разстояние, или на един телефонен звън –
просто ДА ЗНАЕШ, че си важен за някого.
Когато се счупим – някой да види, да дойде с прегръдка и да остане докрай…
Всички се чупим…Все някой ден…
Тогава е достатъчно само да ЗНАЕШ,
че някой се бори да не угаснеш!
Другото ли? То няма значение…
Ако усетиш някъде, че си ничий, бягай!!!…“

Из „Little fool in a big world. Sunflowers stories“
m_space&poznanie-bg.соm

Photo by pixabay.соm

Да обичаш красиво

„Майсторлъка не е в това да обичаш, драги.
Когото и да попиташ – все обича.
Важното е да обичаш красиво, нежно!
Без да нараняваш,
Без да чупиш,
Без да изморяваш,
Без да вгорчаваш…“

Йоздемир Асаф

„Аз съм само един. Но все пак ме има…“


“Аз съм само един.
Но все пак ме има.
Не мога да направя всичко,
но има какво да направя.
И защото не мога да направя всичко
няма да откажа да направя това,
което мога.”

Едуард Евърит Хейл

Добрите хора

Аз не зная как да ти благодаря,
а ми се искаше да мога…
В живота няма хиляди слънца
и единици са добрите хора.
За всички мигове, в които си до мен,
за всяка топла дума и прегръдка,
за опората в несигурния ден,
за силата в страхливите ми стъпки,
за тихата ти обич без слова,
за слънчевите изгреви в пороя,

аз цял живот не мога да се отплатя,
за дарът на ДОБРИТЕ ХОРА!
Ако знаех как да ти благодаря,
ти навярно щеше да избягаш.
Затова ти пиша тук, сега,
сърцето ти ще се познае…

Автор: Миглена Цакова (m_space)
Снимка: Phototherapy For The Soul

Няма да се извинявам

Моника Белучи
Няма да се извинявам, че обичам да пия сама кафето си – просто предпочитам да си мълча и да наблюдавам света, отколкото да споделям дните си с хора, които бълват непрекъснат поток от ненужна информация и клюки за хора, които бегло познавам или дори не познавам.
Няма да се извинявам, че допускам малко хора до себе си – какво да си говоря с някой, който е далеч от светоусещането ми. Самотата не е да си сам, а да си свободен. И да бъдеш себе си.

Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не докосват нито една струна в душата ти.
Тогава е страшно.
Няма да се извинявам, че не се отказвам. И че и в най-тежките моменти вярвам в щастливия изход на нещата.
Няма да се извинявам,че понякога избирам да съм начумерена и сърдита.
Просто фалшивите усмивки не ми приличат.
Няма да се извинявам, че харесвам света си и малкото хора, които са в него.
Няма да се променя и няма да го напусна, само за да докажа нещо на някого.

Снимка: Фототерапия за душата