Снимки и видео: Неврокопска св. митрополия статия: Познание-Бг
В манастир ”Св. вмчк Георги Победоносец“, град Хаджидимово вече 20 години се организира детски летен православен лагер. С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Господин г-н Натанаил и с подкрепата на Неврокопска св. Митрополия началото на детския православен лагер е поставено през лятото на 1994 година, когато за първи път деца от епархията летуват в манастира.
Първи преподаватели и възпитатели са студенти от Богословския факултет към Софийския университет. В самото начало стартират две смени с продължителност 14 дни. Поради големия интерес и желание от страна на родители и деца броят на смените се увеличава и днес се провеждат по шест десетдневни смени, които приемат около 300 деца всяко лято. За две десетилетия хиляди деца са преминали през детския православен лагер.
През годините се увеличава и броят на възрастните, желаещи да помагат с труд. Сега всяка смяна е с кухненски персонал, възпитатели и свещеник, с когото децата са в постоянен контакт.
С любезното съдействие на Неврокопска
св. Митрополия разговаряме с презвитера
Вера Еринина (бивш възпитаник на православния лагер, настоящ възпитател и преподавател по вероучение)
– Г-жо Еринина, кое е най-голямото постижение на детския православен лагер за изминалите 20 години?
Най-ценното е, че през тези изключително трудни и смутни години лагерът продължи да съществува и да се развива. През тези 20 години нашата страна и църква преминаха през големи изпитания, но детският православен лагер в манастира „Св. вмчк Георги” се утвърди и вече е традиция.
Част от помощниците са негови възпитаници, така както и част от настоящи лагерници са деца на пораснали вече лагерници.
– На снимките се вижда колко усмихнати и радостни са децата.
Кое ги впечатлява и докосва, като знания, преживявания, духовен опит?
Децата, идвайки на лагер, усещат светостта, мира и любовта в манастира. Сблъскват се с един по-различен свят – на простичките и обикновени неща, от които са лишени.
Най-ценното за всички си остава
духът на единството.
Децата научават колко важно за всяко начинание е благословението от митрополита, игумена, свещеника. Първата смяна открива лагера, вдигайки националния ни флаг, последната го закрива. Всяка вечер децата се събират заедно и казват молитвите преди сън. С радост вземат участие в службите сутрин и вечер, като четат псалми и пеят молитви, а момчетата помагат на свещеника по време на богослужението.
С голям интерес слушат беседите и дискутират, както по темите, така и по житейски въпроси, които ги интересуват. По време на смяната научават тропари и лагерни песни, някои от които, за тези двадесет години, са се превърнали в химни. Влагат много старание в заниманията по ръчен труд, а иконките, кандилцата, свещниците, молитвениците и др., които децата сами изработват и подаряват на семействата си. Всички знаем, че децата обичат игрите, а в манастира често играят и такива, на които са играли техните баби и дядовци. С нетърпение чакат реда си, за да сервират и отсервират в трапезарията, а много от тях с желание помагат при почистването на храма, манастира, събират плодове и зеленчуци от градината. Провеждат се походи и екскурзии, на които лагерниците получават знания за историческото минало на Неврокопския край и са щастливи, когато прочетат за видяното от тях в учебниците си. За тези няколко дни децата получават основни знания за Православната ни вяра. Те осъзнават, че да си християнин не е само етикет, а начин на живот. По време на лагера всички се подготвят за изповед и пристъпват към св. Причастие. Този момент е изключително вълнуващ и съкровен и за малките и за големите, особено за онези, които за първи път пристъпват към това св. Тайнство.
По време на св. Литургия децата застават с трепет пред св. олтар и всички заедно стават участници на „тайната вечеря”.
– Какво споделят родителите на децата? Какви са техните впечатления и отзиви за влиянието на православния лагер върху децата им?
Завършек на всяка смяна е тържеството, за което децата се подготвят по време на лагера. На представлението всички съпреживяват и с трепет пресъздават предвидения сценарий. Присъстват гости, сред които духовници, енориаши от Хаджидимово, родители. Прибирайки се вкъщи децата разказват за изминалите лагерни дни и за нещата, които са научили и преживели. Това, което наистина впечатлява родителите, е положителната промяна, която забелязват в тях.
Ето, някои от отзивите:
Христина Атанасчикова, гр. Гоце Делчев: ”Няма лагер, който да е като този. Аз самата съм негов възпитаник, а за трета поредна година и моите деца го посещават. Мога да кажа, че вярата им в Бога е много по-силна. Те наистина са променени и то само към добро. Децата се прибират от лагера с толкова много спомени за незабравимите дни, прекарани там и нямат време дъх да си поемат, за да разказват с нетърпение какво са преживели и най-вече какво са научили. За един родител няма по-хубаво нещо от това да чуе от децата си: „Мамо, на лагера ни научиха на това,че трябва да вярваме в Бога, да спазваме Божиите заповеди и Той ще ни закриля и ще ни помага.” Не мога да ви опиша чувството, когато чуя това от моите деца. Хиляди благодарности на хората, които организират лагера, по-хубаво място от него няма. Няма по-хубаво нещо от това децата ми истински да повярват в Господа,а този лагер ги научи точно на това. Винаги ще съм благодарна от сърце на хората, които ги научиха на толкова много.”
Екатерина Татанова, с. Гърмен: ”Децата са радостта в живота. На този свят те идват слаби и неуверени. За това грижата за тях е голяма отговорност. Наравно с физическото, трябва да се грижим за тяхното духовно израстване, което както знае всеки християнин е изключително важно, защото тялото си отива, а душата остава.
В забързаното ежедневие не ни остава много, но се радваме на организираните неделни / при нас съботни/ срещи и летните лагери, от които децата получават необходимото религиозно-нравствено възпитание, а именно да помагат в къщи, да бъдат съобразителни, тактични, весели, мили, внимателни, състрадателни, скромни, услужливи, усърдни, благодарни …или всички онези добродетели, които биха ги направили достойни граждани на РБългария, а защо не и света.”
Димитрия Татанова, с. Гърмен: ”Летните лагери се харесват от децата. Там те научават много неща, свързани с християнската вяра, създават нови приятелства и разбират какво всъщност значи да си християнин, а именно – да имат любов към всички хора и да могат да разграничават добрите от лошите дела.”
Анна Андонова, гр. Кресна: „Като майка на дете, което няколко години поред ходи на православен лагер в манастира „Св. вмчк Георги”, град Хаджидимово, съм изключително доволна, че има такова място, на което да отидат децата, далеч от светското – компютри, улица, неподходяща среда. Когато са на това свято място не искат да си тръгват от там и промяната от престоя им, относно поведението, прави силно добро впечатление.
– Подържате ли впоследствие връзка с децата участници лагера, с родителите им, по телефон, e-mail?
Разбира се. Общуването с децата
не приключва с края на лагерната смяна. Много от тези деца посещават часовете по вероучение или школите по иконопис, църковно пеене, музикални инструменти, дърводелство към нашата митрополия.
В днешни дни комуникацията е улеснена и чрез телефоните и интернет те са в контакт, както по между си, така и с преподавателите и духовниците. Създават се приятелства за цял живот. Лагерниците се разделят със сълзи, а през цялата година се забавляват като си припомнят лагерните дни, пеят песните и тропарите и се правят планове за следващото лято.
– Какво бихте пожелали на децата, преминали през православния лагер, а също и на тези, които биха проявили интерес да се запишат и да участват в бъдеще?
Другото име на Христос е Любов. Пожелавам им да придобият тази християнска добродетел, за да я раздават безусловно на всеки в своя живот. Защото само любовта не оскъднява, а колкото повече се раздава, толкова по-голяма и по-скъпа става.
– Благодарим Ви за споделеното. От сърце желаем това душеспасително дело да продължава и занапред с Божия помощ. Дано този пример на работа с деца да се възприеме и последва и на други места за слава Божия.
22.10.2013 г.