/ Автор: Мартин Спасов /
Останаха ли живи от добрите?
Това ли бе – спектакъл и завеса?
Търкулна се доброто като пита,
а няма друга кой да ни омеси.
Такава – да нагарча като спомен;
да се услажда, щом е споделена.
Търкулне ли се пак, да я догоним,
преди да я разчупи длан студена.
Дадеш ли на дете, пак да е цяла.
Отчупиш ли на просяк – да повярва:
лисицата споделя този залък,
изпуснат от охранения гарван.
Търкулна се доброто като пита
и всеки се оглежда за трошици.
Водата е от мен, от вас, добрите –
ожъната с душата ви пшеница.