Време за криле
Земята най-внезапно опустя
като разбрах, че хората са хора-
убиват всичките си чудеса
…и всички сини Улици Нагоре.
И не осмислят, че да си Живот
не значи просто да си съществуваш.
Уж търсят все Голямата Любов…
когато я намерят – търсят друга.
И станах цялата една тъга…
Заради смисъла, човеците и чудесата.
Защото ставах точно като тях.
И точно като тях крадях душата си.
Ти, за това навярно (може би,
защото ме болеше всяко падане,
защото ми горчеше от сълзи)
дойде. И аз повярвах в ангели.
