Дарове

„Не мислим за другия като за дар в живота си,
а като за придобивка, лична собственост.
В живота си щастлив, само когато чувстваш,
че имаш дарове.
Когато ти правят подаръци, радостта те държи бодър.
Не мога просто да взема подаръка и да го забравя.
А ние това правим. Не се радваш на другия като дар,
защото не си се научил да казваш „благодаря!“ на Бога,
не си се научил да гледаш с благодарност
на човека до теб,
да стоиш пред Бога с благоговение и да казваш:
Колко си благ, Господи, много Ти благодаря!
Как направи това? Не го заслужавам! Благодаря Ти!
Даде ми това, даде ми онова!
Погледни на целия си живот като връзка с Бога,
за да спрат да те заплашват небитието и празнотата…“

Из статията „Ако не намерим Бога, няма да намерим покой“
Автор: архим. Андрей Конанос , Публикация http://dveri.bg/
Превод от гръцки: Константин Константинов