На дъщеря ми

Автор: Васка Мадарова
:)Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.
Ти няма да повториш мойта есен
и мойто лято няма да те блазни.
(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,
надежди са лъжливи и напразни.)
Не мога да те скрия във дланта си –
там винаги уютно да те пазя.
Така ще пропилееш младостта си,
а аз за цял живот ще се намразя.
Та ти си птица! Как ще те задържам?!
Единствено крила ще ти предложа.
Със тях понякога да се завръщаш,
за да изваждам от гърба ти ножа…

About the author