Автор: Мира Дойчинова, irini
Светът е поправим. До предпоследно.
И има време за една измислица,
в която сме изгубени безследно,
преди да се намерим… Щом е писано.
И има време за един отрязък
от лентата на дните ни добри,
когато светлите звезди ще слязат
на пръсти във душите ни… Нали?
Нали в един момент ще се замислим
да бъдем или да не бъдем вече?
Кое било е, и кое е истинско?
Преминахме ли пътища далечни?
Въпросите сами ще отговарят,
премахнали и сянка на тревога.
Щом дишаме, а спомените парят –
светът е поправим. И слава Богу!