„Мила Родино, ти си…“

 Автор: Валентин Йорданов 
За БългарияНа този празник буца ме задавя.
Не съм щастлив, а нещо ми горчи.
От петвековни плюнки и шамари
сълзи текат… и още ме боли.

Протича гной от тази люта рана.
Мехлем за нея никой не откри.
Кънти във мене писък от Балкана,
бесилка над мечтите ми виси.

Отрекоха теглото ни под робство,
присъствие нарекоха това.
И все ни призовават към покорство,
не режел меч склонената глава…

Още колко века ще търпиме
ботуши да ни газят съвестта?
Единствено, на Левски свято име,
не беше опетнено до сега.

А другите, които кръв проляха
за да живеем в по-нормален свят,
защо ги омерзиха, поругаха?…
Превърнаха геройството им в страх…

Българийо, орисниците твои
били по-черни от самият Ад.
Предрекли те, да раждаш все герои,
които като псета да умрат.

Мълчим. Поднасяме венците.
Въпросите до кокала болят.
Не са ли иго днеска първенците?…
Нима душите днеска не кървят?…

Да! Трети Март е ден за равносметка,
до колко онзи Лъв ще е заспал.
Родино, ти залог си на ролетка.
За тебе всъщност днеска ми е жал!

About the author