Автор: m_space
Най-излишното завръщане-
е онова, което носи непростимост.
Не ми е нужно твоето прегръщане,
щом още сричаш грешките ми в рими.
Не ми е нужна златна кошница
със светли приказки и обещания.
С длани от коприва как се стоплят
измислените разстояния?
Ти избра да бъде зима
и вече няма нищо оцеляло.
Човек разбира, колко има
по обичта, която е опазил…