Автор: Дамян Дамянов
Гледам те отсреща на портрета –
образ земен, най-обикновен.
Русо карловско момче, което
бих могъл да срещна всеки ден.
Нищо гениално.Нищо дръзко!
… Просто благ съвременен човек.
Само старомодната ти връзка
е от оня, миналия век.
Само двете ти очи големи ,
прегорили тънкия портрет,
прегорили мрак,пространство, време,
гледат два-три века по-напред.
Нищо друго. Тъй обикновен си.
Само по едната простота
си приличаш ти със всички гении.
Като тях минаваш през света.
И защото ходиш все предрешен,
незабележим и тъй голям ,
мисля си, че всеки миг те срещам,
без дори да те позная сам.