Спомен за Григор Вачков

Григор Вачков Григоров (26 май 1932 - 18 март 1980)
Григор Вачков Григоров (26 май 1932 – 18 март 1980)
„Щом телефонът вкъщи звъни,
щом те търсят приятели, значи те обичат,
значи си добър човек!“ / Григор Вачков /

Григор Вачков владееше голямото изкуство да обича, да бъде предан, да бъде отзивчив, да състрадава, да изравя надежда и бодрост и от безнадеждните и безрадостни обстоятелства. Той не просто играеше великолепно, той играеше винаги някак съдбовно, беше отдаден на своите персонажи, обичаше ги, разбираше ги, искаше да им помогне… До последно не се предаде, до последно се раздаваше на хората. Няма човек, който да не го обичаше.
Той беше щастлив само когато около него хората бяха щастливи.
Той беше непосилно щедър дар за всички нас. Нищо по-малко.

Зад привидното простодушие на много от персонажите му се криеше много болка за човека, зад усмивката му имаше дълбока мъка и съчувствие.“ Из материал в: http://www.cinefish.bg/Grigor-Vachkov-Grigor-Vachkov-ac2416.html

About the author