Прощавам ви за всичко, господа!
Автор: Гълъбина Митова
ПРОЩАВАМ ВИ ЗА ВСИЧКО, ГОСПОДА!
За хубавата просешка тояга.
За дрипавата просешка торба,
която някой сръчно ми надяна.
Прощавам ви за нощите без сън –
нали очите гладни не заспиват.
Прощавам ви за хаоса навън,
където ни насилват и убиват.
Прощавам ви за лудите сред нас,
които са щастливи без причина…
Усмихват се. Говорят си на глас.
Прощавам ви това. От тяхно име.
Прощавам ви за тия, дето с вик
политат от високите етажи –
от бедността спасили се след миг,
размазвайки се долу на паважа.
Прощавам ви за скъпите коли.
И за откраднатите милиони.
За пищните ви мраморни дворци.
Дори
за наглостта
да сте спокойни.
От името на вашия народ –
одрипавял и гладен – ви прощавам.
Ала дали ще ви прости и Бог?
Съмнявам се.
Ужасно се съмнявам.
