Автор: Мира Дойчинова – irini
Щом ме стегне внезапно калпакът,
и се скрия в десета гора,
Слава Богу, че имам приятели –
заради мен да обърнат света.
Ако гръм разруши тишината ми,
и се спъна във свойта тревога,
Слава Богу, че имам приятели –
да направят каквото не мога.
Ако хукнат безпътни краката ми,
и се губя в безсънна умора,
Слава Богу, че имам приятели –
да проправят пътека в простора.
Щом случайно замръкна в уплаха,
и трепери земята от страх,
Слава Богу, че имам приятели,
и си носят зората със тях.
А когато сияйна душата ми
пак прелива във тихо обичане,
Слава Богу, че имам приятели –
да разчупя от хляба за всичките.
Слава Богу, че имам приятели,
и във тях всеки миг се откривам!
Всъщност, пиша това в небесата си,
да помоля да бъдат щастливи..!