Повече от никога

Мартин Спасов
Не идвай повече от никога
и аз ще те очаквам скоро.
Тъгата ще осъмва липова
под изпотения прозорец.
Ще нямам нужното спокойствие,
но някак си ще е уютно
да знам, че всичко недокоснато
живее с правото на утре.
Реката трупа в пазва камъни,
а ние с лекота се давим.

Защо да смятам колко нямаме,
когато всичко е назаем.
Обичам всичко недостигнато –
главата ти държи копнежът.
Да легнеш с него ти до никого
и да се разтопиш от нежност.
Когато твоето отсъствие
от близостта ни се разтвори,
не идвай днес, защото късно е.
Ела си никога. По-скоро.