Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
– Аз чувам щурче.
– Абе ти да не си изкукуригал, – му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
– Не, аз наистина чувам щурче, – настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение. След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
– Удивително, – казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
– Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
– Малко ми е трудно да повярвам в това, – казал американецът.
– Ето виж, – отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
– Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.