Талантите на България: Свилена Георгиева

Тя пее прекрасно. Почти на 15 години е и безспорно удивлява всички с професионализма си.
Тя е истински музикален бисер и дар за България. Скоро предстои издаването на първата й авторска песен „Откровение“. Екипът на Познание Бг разговаря с талантливата млада певица Свилена Георгиева
1Здравей, Свилена. Благодарим ти, че отделяш време за нас и нашата аудитория. Всички много се радваме на прекрасните ти изпълнения. Разкажи ни повече за себе си. Откога се занимаваш с музика и кой откри таланта ти?

Здравейте. Казвам се Свилена Георгиева.
На 14 г. съм, почти 15, от град Силистра. Занимавам се с пеене от шестгодишна и моят пръв “откривател” беше г-жа Бонка Скорчелиева. Израснах пред очите на този прекрасен човек. Започнах да пея в нейната вокална група с доста деца. Бяхме сплотени и се забавлявахме много. Част от детството си изживях именно там. Когато поотраснах, получих предложение да участвам в рок група, в която пях една година, но беше много ползотворен период за мен, защото придобих интересен цвят на гласа и развих дрезгавината си. Бях самоука рокаджийка, затова реших да започна да уча техники на пеене, дишане, импровизации, които ще ми помогнат да запазя “перлата”, която съм получила като дар от Бога и най-вече да се ограмотя, защото това е много важно за един изпълнител. Ето защо започнах да се обучавам при един изключителен преподавател по оперно пеене – г-жа Мила Маврова. Ходих на уроци при нея в продължение на около три месеца. Те също бяха много полезни за мен, защото гласът ми придоби леко оперна постановка, която използвам само като ефект в някои песни.
В момента посещавам уроци при Етиен Леви и съм много доволна. Съвсем отскоро съм при него, но мисля да продължа, защото ми допада неговия стил на преподаване. Той е уникален педагог и човек. Посещавала съм също два майсторски класа – единият при Christiane Karam – преподавател от Berklee College Of Music, а другият – при Йълдъз Ибрахимова. И двата класа бяха по поп и джаз пеене, главно джазови вокални импровизации. Много научих от тези обучения и се радвам, че ги посетих.

 Кой е най-значимият успех постигнат от теб досега?
2
Най-значим успех?… Участвах в италианския фестивал “Verdinote” миналата година, където съвременни италиански композитори представиха своите песни чрез подбрани изпълнители. Песента, която аз изпълних спечели в моята възрастова група. След което композиторката ми подари песента и направихме студиен запис. Беше уникално преживяване.
Друг голям успех за мен беше участието ми в конкурса “Shining star” Истанбул, където при 40-членно международно жури спечелих първо място. Засега имам три първи, едно второ място от конкурс от 16 до 70 години (бях изключение в полския фестивал) и две трети места от международни конкурси.
През всичките тези години съм получавала и до днес получавам множество предложения за участие в конкурси, но повечето от тях отказвам, защото смятам, че обучението в този период е по-важно и по-полезно за мен.

00
Как преминава един твой ден? Какво те радва? Кое те усмихва? Кое те натъжава?

Не мога да се оплача, че ми е скучно. Дори и през лятото често ми е прекалено натоварено. Пея в нова рок група. Ходя на обучение по пеене. Отскоро посещавам частни уроци по чужди езици. Възнамерявам да се захвана и с уроци по пиано, солфеж…Развивам се, експериментирам различни стилове музика, за да разбера къде е моето място.
Радват ме много неща: природата, семейството ми, приятелите ми, които са малко и не са ми връстници, но се радвам, че ги имам и че са до мен. Домашните ми любимци също ме карат да се усмихвам. Радва ме най-вече музиката. Тя е моят живот! “Най-големите богатства са тези, които не се купуват с пари”.
Натъжавам се при мисълта, че ми се наложи да порасна твърде бързо, че не съм вече онова малко, наивно дете, което бях преди…светогледът ми се промени на 180 градуса в продължение на година. Научих доста неща и ми се наложи да погледна живота от различни ъгли – и добри и лоши…

Кои са най-важните цели, които се стремиш да постигнеш?

Най-важно за мен е да съм здрава! Опитвам се да се храня здравословно, консумирам предимно домашна храна и пазарувам с мама от БИО-магазини. Добре, че е тя, за да ме насочва…
Старая се да гледам позитивно на нещата, да не правя от мухата – слон и да живея в настоящето – тук и сега, загърбила миналото и без притеснения за бъдещето.
Значима цел за мен или мисия, не знам как да го нарека, е да помагам на хората, най-вече на болните, да дарявам надежда и каквото мога още. Имам чувството, че това е мое призвание, но не само мое – всички трябва да го правим. Както се казва: “Който взема, пълни ръцете си, а който дава-пълни сърцето си”.
Друга важна за мен цел е да стана певица, да радвам хората и себе си с това, което правя.
Ех, имам още една цел в живота, но тя наистина е най-важната, така че не трябва да я пропускам-искам да съм щастлива!!! След време мечтая да живея в Еко къща с прекрасен човек до мен и да правя музика заедно с него.

Какво би пожелала на младото поколение на България? С какви думи би се обърнала към твоите връстници?

Отчаяна съм от поколението, с което израствам, защото моралът действително вече е може би на последно място, а лицата, телата и да не казвам какво още, са на първо място. Неграмотността е безпределна, но всичко е целенасочено, за жалост. Колкото сме по-прости, толкова по-лесно ще ни управляват. Какво мога да посъветвам младите!? Да се вземат в ръце и да помислят задълбочено какво наистина е важно за тях, за да успеят в живота, който е пълен с не малко трудности и изпитания.

Шоубизнесът е трудно поприще. С какво не би направила компромиси? Къде виждаш своята професионална реализация- в България или в чужбина?

Не бих направила компромиси с нещата, които застрашават здравето и достойнството ми.
Мисля, че по-добро място за реализация е чужбина, вероятно Америка, Италия, Франция или Германия, въпреки че е още рано да се говори за реализация.
Не зная, може да остана и в България. Трябва да реша какво искам и кое е по-важно за мен – парите и популярността или щастието. Могат да се комбинират, но както се казва: “В този живот няма безплатни неща. Вземаш – даваш.”

На кого и за какво би искала да благодариш? 

Искам да благодаря най-вече на Бог, че ми е дал всичко, за което човек би могъл да мечтае. След това искам да благодаря на родителите си, които винаги ме подкрепят във всяко едно мое начинание и са до мен не само в хубавите, но и в тежките моменти от живота ми. Искам да благодаря и на учителите си в училище, преподавателите ми по музика и на всички, които ме учат да се справям с изпитанията в живота и ми дават сила и надежда да продължавам напред.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ!

И ние ти благодарим, Свилена! Пожелаваме ти преди всичко здраве, успехи, много сбъднати мечти. Винаги имай в сърцето си България и я прославяй по света!

About the author