Автор: Радой Ралин
Много хубаво сме свикнали
да не казваме “Обичам те”,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
Искам те – необещаващо.
Искам те – неангажиращо,
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме,
даже и да се обичаме
не признаваме и не показваме.
Искам те е безопасно.
Искам те е необвързващо.
Става лесно, става ясно
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки, без “Обичам те”
две минути след “Желая те”-
ставаме и се обличаме…