Автор: Caribiana
Водни пръски просто, не сълзи
Разбивам се, за сто и първи път,
в солените скали на тишината ти.
Очите ти мълчат. И пак мълчат
пред немощната сила на водата.
Засилвам се със вятъра. И все към теб…
От всички брегове избрах най-стръмния.
Какво съм аз? Парченце от море.
Все идвам. После все си тръгвам.
Но някой ден, повярвай, някой ден,
ще разбереш какво е да обичаш.
Не ме търси тогава. Не и мен.
Ще бъда просто прилив във очите ти…
––
Но днес съм някаква объркана вълна.
Към тебе и назад…и пак обратно…
Да беше бряг от пясък…топъл бряг,
щях да попия в теб. И да остана.