„В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила — докато е живо, докато се надява, докато вярва.“
„Самуил търсеше простия народ и го събираше, но и сам народът навсякъде се струпваше около него и войниците му, следеше го по пътищата, очакваше го със страх и с надежда…С простите люде той говореше като с деца, които жалеше и искаше да защити, но които удряше през пръстите поради тяхната сиромашка лакомия; по-строг и по-страшен беше той за господарите, които не се отказваха от своето…“
~ Димитър Талев, из „Самуил“ (кн.1)