Директорът – чужденец на една фирма, виждайки пасивността и липсата на какъвто и да било ентусиазъм в своите подчинени решил да си направи експеримент до къде се простира търпението на българина. Събрал личния състав и им заявил че от следващия месец всички ще работят на десетчасов работен ден и за половин заплата. От персонала – никаква реакция. След още известно време човекът решил да задълбочи експеримента, с цел да раздвижи тюфлеците, като им наредил 12 часов ден без каквото и да е заплащане. Отново ни дума, ни вопъл, ни стон. Вдигнал вече ръце от безхаберието на подчинените си, босът предприел последната мярка – събрал отново хората си и им казал че до края на работната седмица, всички без изключение трябва да се избесят. И се загледал с надежда в овчото стадо пред себе си, сигурен че този път няма начин да няма реакция. Но уви! погледи, впити във върховете на обувките, тук-там покашляне и….нищо повече. И о, чудо! След четвърт час гробно мълчание в най-задните редици се забелязало раздвижване! Една ръка плахо се вдигнала, и шефът, обнадежден, дал думата на желаещия. Онзи се промъкнал отпред, смутено мачкайки ръцете си пристъпвайки от крак на крак смутено попитал:
– Ами такова….началство, то….това, за бесенето, ние въжетата от дома ли да си ги носим, или ще ни осигурите служебни?