/ автор: Marta /
Не помня да съм плакала.
Морето винаги
отнема от парливото страдание,
бризът облизва и лекува раните,
утеха има в крясъка на чайките
и жаждата на пясъка доказва ми,
че аз така и не познавам жаждата.
Не помня да съм чакала.
Брегът единствено
умее да е целият очакване
и всеки път лъжливото докосване
на парцаливите ръце на пяната,
които никога не се завръщат същите,
го прави болен и превръща го в желание.
Не помня!
Минало и бъдеще
преплитат небесата си на мястото
където със отгледано търпение
морето ми помага да съм себе си,
да се завръщам към брега си, жадния,
във всяка песъчинка да се имам
и да лепя лицето си със слънцето.
/ Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=112044