Една нощ един човек сьнувал сън.
Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ. По небето се разигравали различни сцени от живота му. За всяка сцена върху пясъка по брега се виждали по две редици следи от стъпки – едната негова, другата на Господ. Когато последната сцена проблеснала на небето, той погледнал пак към пясъка и забелязал, че на много места се виждала само една следа. Забелязал също така, че това били най-отчаяните и тъжни мигове в живота му. Това го разтревожило и той попитал Господ:
– Господи, Ти ми рече, че щом съм решил да Те следвам, Ти винаги ще вървиш с мен, но забелязах, че в най-трудните за мен моменти в живота ми следата беше само една. Не разбирам защо си ме изоставял, точно когато съм имал най-голяма нужда от Теб.
Господ отвърнал:
– Безценно дете мое, Aз те обичам и никога няма да те изоставя. Там, където виждаш само една следа по време на изпитанията и страданията ти, това са моментите, когато Аз съм те носил на ръце.
/неизвестен автор, из кн. „Пилешка супа за душата“ /