X Национален ученически конкурс „Бог е любов“ 2011

I НАГРАДА ЗА ЕСЕ ( VII-VIII кл.)
Петата Божия заповед
Почитай баща си и майка си,
за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята.

(Автор на есето: Димитър Щастливов Табаков
VІІ „Г“ клас,ОУ „Д-р Иван Селимински”, гр. Сливен
( Първа награда за есе VII-VIII кл.)

Животът на човек е пъстра броеница от радости и скърби. Човешката душа е сцена на непрекъсната борба между доброто и злото.

Затова Бог е дал на хората Десет заповеди.
Те Приличат на буквара, от който се учим да четем и посочват ясно кое е добро и зло.
Никой човек не желае да го лъжат, ограбват или клеветят. За това трябва и той да не лъже, да не краде, да не клевети. Това е лесно за разбиране.
Седя, взирам се през прозореца…небето бавно притъмнява. Започва да вали… На дървото отсреща има гнездо с малки пиленца. Те пиукат уплашено. Светкавици разкъсват небето.
В далечината се появяват две птици, кацат и разперват крила над тях, за да ги защитят.
Така е при всички животни. А при човека?
Родителите са създали своите деца… те ги отглеждат, хранят, възпитават. Те са сътворили техния живот. Те ги закрилят от ветрове и природни стихии, те ги пазят от опасностите на света.
Какво е обичта? Какво е дълга?
Родителите ни имат дълг към нас. Той не им е наложен от никого… те просто го имат. Дори детето да се откаже от родителите си, те не могат да се откажат от него. Заложено някъде вътре в тях… да ни обичат, да ни желаят най-доброто и да милеят за нас. Дори да са разочаровани от нас, дори да са ни ядосани, обичта им не може да се скрие. Някъде там, в сърцето на всеки родител, има местенце, което винаги ще е отворено за нас, което винаги ще мисли за нас, което винаги ще се стреми към нас.
Освен дълга в родителското сърце, там има и обич… Безкрайно много обич, която не може да бъде изместена от нищо друго. Може да бъде помрачена, но да изчезне – никога.
Затова детето е длъжно да уважава своите родители. Но не всяко дете се отнася добре към тях и оправдава грижите им.
За това, Бог е дал специална заповед, децата да почитат родителите си.
Но защо Бог казва “почитай”, а не “обичай” родителите си?
По-лесно е да обичаш, отколкото на дело да уважаваш и да почиташ.
Да ПОЧИТАШ тези, които са те създали – това означава, че ти трябва да ги уважаваш. Независимо дали мислиш, че те заслужават или не заслужават това. Дали са богати и силни или са останали бедни и слаби.
Едно неблагодарно дете, забравя, че не може да се издължи за грижите, положени за него.
За безсънните нощи, когато майка му е бдяла над него, за баща му, който е жертвал всичко, за да го облече, нахрани и изучи.
Горчивата дума изречена от син или дъщеря не се забравя. Тя отваря рана, за която няма лекарство. Но една топла дума на благодарност, радва сърцето на родителите повече от всичко.
В една народна приказка се разказва за един син, който изгонил баща си от къщата, защото жена му така заръчала. Той нямало какво друго да направи и изпълнил поръчаното. Всеки ден синът хранел баща си в обора, докато накрая разбрал, че е сгрешил и го приютил в дома си.
Сещам се и за друга, в която се разказва за един цар, който заповядал да убиват старите хора, но когато се случили сушави години и се наложило да намерят семена за жито, никой не знаел къде да търси. Всички боляри били обречени, докато един от тях не попитал стария си баща от къде да намерят семена. Този син единствен не бе убил баща си. Това спасило него и цялото царство.
И в днешно време се случват такива неща.
Вчера като се разхождахме с моите приятели, чухме някаква жена, която умоляваше дъщеря си да й помогне за тежката чанта. Момичето се дърпаше и говореше високо и без уважение, викаше. Жената се приведе, нарами тежката чанта и бавно тръгна. Дъщерята не й помогна.
Замислих се …
Когато се прибрах мама чистеше. Взех прахосмукачката и почистих моята стая, а след това попитах с какво друго да й помогна. Усмивката на мама стопли сърцето ми.
Моите родители. Моето семейство.
Когато съм радостен или тъжен. Когато съм болен. Когато някой ме нарани. Когато се скарам с приятели. Когато имам своите победи, успехи или съм объркан. Аз зная, че то е до мен. Тогава споделям с моето семейство и усещам любовта, и добрината на мама, и силата, която татко ми дава. И аз се чувствам сигурен и защитен.
Ако всеки човек по света, повярва в способността си да сътвори и да дари онова малко чудо – наречено ДОБРО…
Помислете си само …
Ние обичаме своите родители и ги уважаваме, защото те са най-святото нещо, което можем да имаме.
Бог е казал „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята”.

/Димитър Щастливов Табаков, 7г клас/

/ Публикация: http://luckytabakov.blogspot.com /

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.