/ автор: Елена /
Да не се сбогувам се научих,
а да казвам аз: „До следващия път“!
Макар да знам, че може да не се случи
отново пътищата ни да се пресекат…
Да кажеш „Сбогом“ – трудно е, ненужно,
че може следващ път да няма…
Но поне аз зная, че не зная –
дали ще има следващ път, или пък няма!
И колкото и да е трудно да изгуби нещо ценно
и да не знае пак дали ще се повтори –
човек е длъжен пътя свой да следва неизменно
и да се вслуша във сърцето свое, в туй, което му говори!
Понякога е нужно да се разделиш с човека!
Не от лицемерие, а заради себе си!
Че няма смисъл туй общуване, ако не върви в една пътека…
Пътеки много! Ала трябва да запазиш себе си!
Да те запомнят като малко чудо!
Тъй както пролетният лъч на зимата студа пробива
и заиграва се в косите твои лудо –
като усмивка, стоплила сърцето ти щастливо!
Да те запомнят! Като кратък миг красота –
оттеглил се, преди да е повехнал,
оставил той след себе си копнеж, една следа…
Бил той макар и само миг, ала като ехо да отеква!
Красивите умират млади!
Навярно всеки знай това…
Но се надявам само (някъде дълбоко във душата си) –
да ме запомнят – пък макар и само с онова:
едничко кътче, отделено във сърцата ви
завинаги за мен! И туй, което се опитах да направя!
И само туй дори ми стига!
За да има смисъл! За да бъда!
Затуй не ще ви кажа нивга „Сбогом“!
За да не се подминем като непознати –
разделяйки се, без дори да кажат „Сбогом“…
Аз ще ви помня! А пък вие мене? Ще решат сърцата ви!
/ Източник: http://www.sibir.bg