/ Автор: Мартин Спасов /
Навява и боли. Не, не е сняг.
И не е бяло, чисто и невинно.
Подслон ми иска, но не е сирак.
Не предвещава бързо да ми мине.
От погледа ми капе хрупкав дъжд.
Дълбае камък, истини и липси.
Разлива тишина. Уж не е смърт,
а толкова прилича на убийство.
Копае в мен тунел – за зимен сън.
Подобно язовец, очакващ нова пролет.
Забива се в сърцето. Не е трън.
Завива ми се свят. Не е отрова.
И толкова прилича на финал.
На свършване, на край. Нокаут успешен.
Посича ме на две. Но пак съм цял.
Тъга или любов?! Едното беше…