Да помагаме на хората в покаянието

Автор: Старецът Паисий Светогорец
"Молитва"-Отче, какво най-много би помогнало
днес на света?

– Ако днес някой може да учи хората на покаяние, само това може да помогне.
Нека четем, доколкото можем, жития на светиите, в които се подчертава значимостта на покаянието, за да получим полза.
Когато молим Бога да ни даде покаяние, означава, че Го молим за просвещение.
Когато се молим за покаяние и се каем по-дълбоко, естествено ще се смирим повече
и тогава по необходимост ще дойде повече Божия благодат, божествено просвещение.
Когато човек пребивава в покаяние, запазва Божията благодат.
Хората като цяло са добри. Вижте как повечето нито се изповядват, нито се черкуват,
пребивават в голямо невежество, но от друга страна идват и търсят от мен помощ.
Значи имат нещо в себе си.
– Отче, дали изпитанията не стават повод хората да се доближат до Бога?
– Които имат добро разположение, получават полза от изпитанията. А които нямат добро разположение, обвиняват и хулят Бога и т.н. Лошото е, че не казват “съгреших”, но се измъчват. Дяволът е придобил голяма власт върху света. Дали сме му много права. На какво е заприличал днешният човек? Лошото е, че пречи на божествената намеса, защото няма покаяние. Ако имаше налице покаяние, нещата щяха да са се уредили.
Ще минават бури една след друга! Бог да бъде на помощ! Нека просим покаяние за целия свят, както и за онези, които съзнателно причиняват зло на Църквата и въобще
не мислят да се поправят – Бог да им дава покаяние и после да ги взима при Себе Си.
Нека помагаме, колкото можем, на света в покаянието, за да получим Божиите благословения. Покаяние и изповед – това е нужно днес. Аз постоянно препоръчвам покаяние и изповед, за да бъдат отнети правата на дявола, да бъдат преустановени външните бесовски влияния. Хората се нуждаят от някакво сътресение, за да разберат и да се покаят. Например някой изповядва, че е прелюбодействал. Духовникът му дава прошка, дава му и някаква епитимия и спира до тук. А трябва духовникът да му помогне да разбере, че злото не е само в прелюбодеянието; че с това престъпление, което е извършил, е разтурил две семейства. Но някои духовници въобще не изследват нещата, нито подтикват хората да се замислят.
– Отче, има хора, които са добри, но не се черкуват често и не участват редовно в църковните тайнства [най-вече в тайнствата Изповед, свето Причастие – б. пр.]
– Понякога човек може да не се черкува често, но да има у себе си благоговение, доброта и затова Бог намира у него място и обитава в този човек. Ако тези хора участваха и в тайнствата на Църквата, биха напреднали много в духовния живот. А има други, които се черкуват, изповядват се, причастяват се, правят всичко, обаче Бог не намира място, за да се всели у тях, защото нямат смирение, доброта, истинско покаяние. Не е достатъчна само изповедта пред духовника, за да бъде човекът наред – нужно е и покаяние.
И всяка молитва, която извършва човек, трябва да започва с изповед пред Бога.
Разбира се, не да плаче и да казва: “Аз съм такъв, такъв, такъв”, а след това да върши същото.
Тогава няма истинско чувство и съзнание за греха. Когато има чувство и съзнание, тогава има и малко подобрение.
Вижте израилтяните с каква простота са се молели. Стани, защо спиш, Господи? (Пс. 43:24), казвали те.
И след това господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, и порази враговете… (Пс. 77:65, 66). С каква простота и смирение, но и с какво дръзновение казвали: “Господи, какво ще кажем сега на другите народи? Ти ни спаси в Червено море, а сега нима ще умрем в пустинята или ще ни заколят другоплеменници? Нека не ставаме за посмешище” (виж Изх. 32:12, Втор. 9:28, Пс. 78:10). Ние няма да Му говорим такива приказки: “Защо спиш, Боже, не виждаш ли?”, защото на нас ще ни удари шамар. Това би било наглост. Тогава израилтяните са казвали така със смирение и простота. Не са обвинявали Бога: “Защо направи това така?”, но казвали: “Ние сме достойни за по-големи злини, но какво ще кажем сега на другите народи?”. И видяхте ли, как преклониха Бога с молитвите си. Разбирате ли? Понеже е имало признаване на грешката, покаяние, затова и Бог се намесва и поразява враговете. Ако и ние се озовем в трудност и не я посрещнем по духовен начин, тогава светските хора ще кажат за нас: “Къде ви е молитвата?
Казвате, че се молите, но какво правите?”. И ставаме за резил.

Из кн.”Духовно пробуждане”, Слова Том 2, Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

About the author