Автор: Caribiana
Защото винаги се влюбвах в бедствия,
очите ми са станали морета.
Във тях Луната просто е последствие
на думите, закърпили сърцето ми.
Сега отказвам да обичам ураганите.
Не вярвам в земетръси и в порои.
След тях пресъхнаха до пусто дланите,
в които Слънцето заспиваше спокойно.
Сега ще спра да търся невъзможното,
и обичта, и всички други глупости.
Небето ли? Изглежда разтревожено…
Но някак си ще трябва да възкръсне.