Публикувано в кн. „Пилешка супа за душата“
Един ден, докато Марк се прибирал към къщи от училище, забелязал че момчето пред него се спънало и изтървало всичките си учебници и тетрадки, които носело, заедно с два пуловера, бейзболна бухалка, ръкавица и малък диктофон. Марк коленичил до него и му помогнал да събере разпилените си вещи. Тъй като вървели в една и съща посока, той му помогнал с част от багажа.
Докато вървели, Марк разбрал, че името на момчето е Бил, че той обичал видео игри, бейзбол и история, че имал много проблеми с останалите предмети в училище и че тъкмо се бил разделил с приятелката си.
Така неусетно те пристигнали до къщата на Бил и Марк бил поканен да изпият по една кола и да позяпат телевизия. Следобедът преминал приятно, с малко смях и малко общи приказки.
След тази случка те продължили да се засичат в училище, обядвали няколко пъти заедно,
а по-късно завършили едновременно начално училище. След това учили в една и съща гимназия,
където също се виждали от време навреме.
Най-накрая дошла и последната година и три седмици преди дипломирането Бил попитал Марк
дали могат да поговорят.
Бил му припомнил за първия ден, в който се срещнали. “Чудил ли си някога защо носех толкова много неща онзи ден? – попитал Бил. “Виждаш ли, разчистих си шкафчето в училище, защото не исках да оставям тези неща на никой друг. Бях взел част от хапчетата за сън на майка ми и се прибирах към нас, за да се самоубия! Но след като прекарахме малко време заедно, говорейки и смеейки се, разбрах че ако отнема живота си бих изпуснал този момент, както и всички следващи хубави моменти в живота си!
Така че Марк, когато ти вдигна онези учебници онзи ден, ти направи много повече.
Ти спаси живота ми!…“
Помагайте на хората в беда.
Никога не се знае дали подавайки ръка на падналия на земята човек,
няма всъщност да спасите живота му!