Аз бях там!

Автор: Миглена Цакова
Аз бях там,
да се боря – когато България имаше нужда от всички ни,
когато я поробваха отново със скандални назначения,
с изкуствени разделения, с насаждане на омраза, злоба и клевети…
Бях там – да се боря за България,
не защото имах свободно време, а защото по съвест не можеше да ме няма, когато се касае за съдбата на родината и народа ми.
Нямам партийно оцветяване. Имам един мотив – България.
Видях и хиляди други около мен дошли там само с този мотив, независимо от тиражираната пропаганда за „платени протестиращи” и „партийна организираност”
Не, драги, ние бяхме там организирани единствено от собствената си съвест.
Говорете каквото си искате, манипулирайте, които ви го позволяват.
Да, бяхме там почти винаги – и на многочасовите вечерни шествия и на целодневните блокади – намирахме начини и жертвахме за наша сметка и работни и почивни дни и целия си останал живот.
България имаше нужда от нас и бяхме там.
И пак ще бъдем, заради България!

Благодаря на всички, които рамо до рамо бяхме и сме ЗАЕДНО –
и в дъжд и в пек, сред обиди и провокации,
сред кордони жандармерия и километри ограждения.

Благодаря ви – вие сте моята България и моят народ!
И аз се гордея с всяка една секунда на нашата борба!

А на всички останали – намерили причини да ги няма сред нас (или да застанат срещу нас)
искам да кажа следното:
вие предавате не само България, вие предавате себе си, децата си, настоящето и бъдещето си.
Каквито и да са причините ви – неосъзнатост, заблуденост, други приоритети, апатичност, страхливост, егоистичност,
не ме интересуват.
НО утре,
когато робството ви стане все по-явно,
заблудата ви – все по-осъзната
и огорчението ви от пропиляните възможности да се борите –
все по-очевидно,
въпросът ви „ Защо стана така?” ще е излишен и може би безвъзвратно закъснял.

Исторически погледнато много неща се повтарят…
Но както беше казал Вазов :
“ – Лудите, лудите – те да са живи!…“

Вярвам и знам – ще те има Българийо,
докато ги има сърцата, които те обичат, милеят
и се борят за теб, докрай!