Автор: Caribiana
Не ме намираш…Може би защото,
живея някъде ужасно надалеч.
От другата страна на този облак,
заседнал тъжно в твоето небе.
Градчето ми е много, много малко.
Три къщи само и безброй луни.
Живея с еднорог и две русалки,
и няколко отколешни мечти.
Тук всичко ти изглежда нереално-
една бродерия със нишки от слънца
по тънкото платно на онзи залез,
след който не започва вечерта.
И нямам нищо … само бели листи,
върху които ти рисувам слънчоглед.
Не ме намираш…А пък аз съм близко-
на педя обич само съм от теб.