Ти знаеш…

Автор: Caribiana
Къде ме търсиш? Няма ме по листите…
/Макар, че съм изписала душата си./
Не виждаш ли? Безкрайно чисти са.
На мен не ми отива белотата им.

А мен ме няма във съня на маргаритките
и в дългата пътека на дъгата.
В дъжда ме няма. Няма ме и в слънцето.
/Бях там, но не поисках да остана./

В прозрaчния летеж на водни кончета,
във шепа вятър, хвърлен над комините…
Изгубена съм някъде из точките,
разпръснати в крилцата на калинките.

Не знам къде съм…Ти къде ме търсиш?
Когато ме намериш – приюти ме.
Ще ме познаят сигурно ръцете ти.
Макар отдавна да не помня името си…