ПОЗНАНИЕ-БГ

Мартин Спасов

От думите се рони пръст,
в която никне близостта ни.
Разказваме живот и смърт.
Ала не можем разстояния.
Очите ни броят очи,
загледани в душите само.
Не знаеш ли, че се мълчи
след нежност, истина и рана.
Когато пресечеш с ръка
пространството, от дъжд залято,
недей загребва само кал,
а си вземи и от душата ми.
След тебе тя ще порасте
дотолкова, че споделена –
ще бъде същият размер.
И само с рана по-солена.
А нова рана се мълчи,
тъй както се докосват длани,
разказали смъртта със стих.
А днес заекват разстояния.