Понякога имам нужда да те прегърна,
без думи, просто така.
И да не знам, кога ще си тръгна,
ти също да не питаш кога.
И така да стоим, да е много безсънно,
да затворим очи, да спасим този миг.
Понякога е всичко – да те прегърна
и да чувам в сърцето си: „Остани!“