Хиляди думи

Мартин Спасов

Какво разточителство! Хиляди думи –
бодежи от срички в душата.
„Обичам те!” – казано с чувство за хумор,
но с него сниши и разплака.
Прегръдка, която ти връща сърцето –
така ли си тръгваш след рана?
Кълнеш се в четвъртък, отричаш се в петък.
Спасяваш се – Ной на Титаник.
Разбираш, че няма спасение. Всичко
е бъдеще в минало време.
Каквото приемеш, това те отрича –
прахан между камък и кремък.
И сам се изгаряш, нарочно си буря.
Крещиш. И обидата лепне.
Какво разточителство! Хиляди думи!
А теб няма кой да прошепне.