Автор: Стоян Иванов Стоянов (traveller) сн.Йордан Симеонов, в-к „24 часа“ Нека бъдем различни, щом светът ни боли… Да му даваме сенки от прегърнати нощи, да се дави в съмнения с теб дали сме били тази трудна любов – и дали сме все още… Нека сляп ни презре за това, че вървим – и с омраза неистова пак в калта ни събори. Не тъгувай, приятелю. Щом и ние кървим, значи имаме право пак очи да отворим. Нека знаем отрано какво е смъртта. Всяка наша целувка да е ново умиране. Няма смъртна любов. Не търси в пепелта – там е пълно с такива, които са спирали… Затова ДА ВЪРВИМ. Остави ги назад.…

Автор: Лили Георгиева, 02.07.2013г. „…Нямах и десет години по време на предишната вълна от митинги. Спомням си някои неща, по-скоро от коментарите на родителите ми, които по това време бяха много тревожни и се вълнуваха за промяната. Днес съм част от полицейския кордон, който дни наред вече, без почивка, седи изправен срещу хората, излезли да изкажат своя протест срещу властта. Не знам други ли са тези хора или просто мотивацията им днес е друга. Това, което знам и не съм сигурна, че властимащите знаят е, че ние – полицаите от кордона, днес няма как да вдигнем оръжие срещу протестиращите. Че са дошли с мир е ясно, защото иначе няма да…

„ВСИЧКО СЕ СЪСТОИ В НАШИТЕ ЗАДРУЖНИ СИЛИ!“ /ВАСИЛ ЛЕВСКИ/ Да призовем Бог за Неговата закрила над Родината ни! Да изпросим молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица!   Последвайте събитието „МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ“ във Facebook https://www.facebook.com/events/291221417691429/ Нека всеки от нас, когато има възможност да отиде в храм „Св. Александър Невски“ при Чудотворната икона „Пресвета Богородица – Достойно есть“ – Българска и да се помолим за България – да се запази мира в сърцата ни, да успеем в справедливата ни борба срещу неправдата и да бъдем защитени от всякакви видими и невидими врагове “Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.” / Васил Левски/

/ Автор: Блага Димитрова / Малка е мойта родина- шепа набрани, нагънати шарени черги от ниви, тъмни въртопи от планини. Но разтвори тази шепа, стисната крепко, опитай! Но раздипли, разстели я гънка по гънка внимателно, скат по скат, бразда по бразда, бръчка по бръчка,цвят по цвят, връх по връх побелял, спомен по спомен, песен по песен, век по век.   И ще видиш тогава как неизбродна, безкрайна е тази шепа препълнена- моята малка родина.

„На народите с къса памет преходите са им много дълги.“ / Тони Филипов /

ВАСИЛ ЛЕВСКИ         „Аз съм посветил себе си на отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля.“   „Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“ „Трябва изпит за всеки.Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.“ „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“ „Всекиму ще се държи сметка за делата. “ „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“

Автор: Ники Комедвенска Това, което цял живот градих, до камък го окрадоха, човече! Дърветата, които посадих, до корен някой снощи ги осече. Остана ми един разгърден двор, навръх живота някъде набучен, и вие иззад чуждия стобор от мъка престарялото ми куче. И гледам ви със тия две очи, отдавна преживели всяка клада, душата ми, родена да горчи – вземете ми и тях! Да ви присядат! Халал да ви е празният ми джоб и дворът ми, забравил що е семе! Мен трап ми стига. Колкото за гроб! А Господ Бог и гол ще ме приеме…

Текст: Илия Велчев, Музика: Емил Димитров Изпълнител: Емил Димитров Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. Ако си дал на милата от своето сърце. Ако си дал на чуждите живот от себе си. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял на празно. Припев: Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понякога…

Автор: m_space Дъхава чубрица, калдъръми, прясно сено, светулки във мрака. Виждам, как баба седи до салкъма, терлици плете и ни чака… Често чувам щурчета и славеи, сънувам росата в цветята, вдишвам дълбоко планинските залези, и здравец ми пълни душата. Моето село е тиха постеля в мислите ми – като завръщане… Наяве го няма, запустя и изчезна. И тази болка няма преглъщане…