Автор: Миглена Цакова Аз бях там, да се боря – когато България имаше нужда от всички ни, когато я поробваха отново със скандални назначения, с изкуствени разделения, с насаждане на омраза, злоба и клевети… Бях там – да се боря за България, не защото имах свободно време, а защото по съвест не можеше да ме няма, когато се касае за съдбата на родината и народа ми. Нямам партийно оцветяване. Имам един мотив – България. Видях и хиляди други около мен дошли там само с този мотив, независимо от тиражираната пропаганда за „платени протестиращи” и „партийна организираност” Не, драги, ние бяхме там организирани единствено от собствената си съвест. Говорете каквото си…

Текст: народен, изп. хор „Бодра смяна“ Пушка пукна сред гора зелена млад войвода падна повален Не плачи, не плачи ти майчице рождена. Не плачи ти майчице за мен… Имаш мале, още двама сина, дето знаят саби да въртят. Кой от кой по-храбра юначина, сукали са все от твойта гръд. Първият, ех, китка ще ми свие, ще целуне камъкът студен. Вторият, ех, знаме ще развее и ще влезе в боя вместо мен!

Автор: m_space Ей тук, отвътре ме боли… Да беше рана, щях да я превържа. Да беше камък, нямаше да ми тежи а то от удари във гръб да се задъхаш… Да беше огън да се угаси, да беше дъжд – да превали набързо. А то порои от лъжи, грамади наглост и народ разкъсан. Два народа в бащина земя, но разделените са винаги безсилни. Родината е винаги една, граничната бразда е избор. Ей тук, отвътре ще ме изгори тази мисъл, че ни разделиха – свои срещу свои…И не се усещаш ти, че стреляйки във мен – убиваш всички…

Автор: Александър Кръстев Петък. Трудно ми е да спя. Часовникът е навит за 7.00, но в рамките на час преди това се събуждам около 3 пъти. Нервно ми е. Днес или ще ги смажем (морално), или те нас (физически). Това, което продължава вече повече от 2 месеца, е крайно време да спре. Сутрешните подробности тук са наистина излишни, а в 8-без-нещо съм вече пред Парламента. Уговорките от предишните няколко дни – в интернет, по телефона и в лични разговори между стотици хора – са за 8 ч. пред сградата на Народното събрание и около храм-паметника „Св. Александър Невски“. Едва в четвъртък вечерта сме разбрали, че правителството готви изненада за т.нар.…

Автор: Гълъбина Митова ПРОЩАВАМ ВИ ЗА ВСИЧКО, ГОСПОДА! За хубавата просешка тояга. За дрипавата просешка торба, която някой сръчно ми надяна. Прощавам ви за нощите без сън – нали очите гладни не заспиват. Прощавам ви за хаоса навън, където ни насилват и убиват. Прощавам ви за лудите сред нас, които са щастливи без причина… Усмихват се. Говорят си на глас. Прощавам ви това. От тяхно име. Прощавам ви за тия, дето с вик политат от високите етажи – от бедността спасили се след миг, размазвайки се долу на паважа. Прощавам ви за скъпите коли. И за откраднатите милиони. За пищните ви мраморни дворци. Дори за наглостта да сте спокойни. От…

„Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели, значи те обичат, значи си добър човек!“ / Григор Вачков / „Григор Вачков владееше голямото изкуство да обича, да бъде предан, да бъде отзивчив, да състрадава, да изравя надежда и бодрост и от безнадеждните и безрадостни обстоятелства. Той не просто играеше великолепно, той играеше винаги някак съдбовно, беше отдаден на своите персонажи, обичаше ги, разбираше ги, искаше да им помогне… До последно не се предаде, до последно се раздаваше на хората. Няма човек, който да не го обичаше. Той беше щастлив само когато около него хората бяха щастливи. Той беше непосилно щедър дар за всички нас. Нищо по-малко. Зад привидното простодушие на…

Автор: Асен Генов Ще ви се иска да си бяхте тръгнали с чест през юли. Не го направихте. Скрихте се зад полицейския кордон като пудели зад нечии обувки. Не си тръгнахте достойно, когато ви го казвахме с усмивка и чувство за хумор. Предпочетохте да пълзите по пода на “Белия автобус” като плъхове. Искахме да разговаряме с вас и да ви кажем аргументите си защо сте вредни за държавата и народа си, предпочетохте да се държите нагло и надменно. Ние не сме представлявали никого, а вие — представлявали сте били избирателите си – 1,601,488 гласоподаватели от общо 6,956,890. Ние сме никой за вас. Обещавате пенсии и надбавки на “контрапротестиращите”, но сте…

Автор:Елица Мавродинова Защо нямаш оправдание? Здрасти. Ти си ми приятел и те уважавам. Работили сме заедно. Съученици сме. Или пък пием бира. Или ходим заедно на спорт, все тая. Ние сме приблизително на една и съща възраст и имаме приблизително една и съща история. И ти ме уважаваш, знам. И ти се опитваш да бачкаш честно в тая държава и се дразниш, че заплатата ти не е ок и градският транспорт не идва навреме. И на Плиска пияни таксиджии убиват хора, а по едно време един психар наръга майката на една приятелка 13 пъти и после не го затвориха в лудница, щото нямаше места. Ти си ми приятел и те…

Автор: Дамян Дамянов Гледам те отсреща на портрета – образ земен, най-обикновен. Русо карловско момче, което бих могъл да срещна всеки ден. Нищо гениално.Нищо дръзко! … Просто благ съвременен човек. Само старомодната ти връзка е от оня, миналия век. Само двете ти очи големи , прегорили тънкия портрет, прегорили мрак,пространство, време, гледат два-три века по-напред. Нищо друго. Тъй обикновен си. Само по едната простота си приличаш ти със всички гении. Като тях минаваш през света. И защото ходиш все предрешен, незабележим и тъй голям , мисля си, че всеки миг те срещам, без дори да те позная сам.