Този път не е пътека…
И мъничко признавам ме е страх.
Ей тъй, слабост по човешки,
но ако ти ме хванеш за ръка,
очите си за малко да затворя
да вдишам глътка изворен покой,
със страховете си да се преборя
ей тъй за миг…Че няма кой
да стъпи с мен по тези островърхи
и назъбени грамади. То си е за страх…
Но ти ела,
за миг да си отдъхна
и после в бурята да продължа…
/ незв. автор /