ПОЗНАНИЕ-БГ

/ Автор: Камелия Кондова/

На Самуил

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш –
аз ли да ти разказвам света?
Аз ли – дето така си оплитам дните.
Правя крачка, на втората вече греша.
Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.
И още вярвам. Глупаво е, нали?
Забравям си шапката. Губя си ключовете.
Влюбвам се – обичам да ме боли.
Вечно нямам обувки. Така е, защото
ги изтърквам, докато тичам насън.
Събирам подкови. Пускам понякога тото.
Редовно стъпвам във всеки случаен трън.
Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.
Но аз ли да ти разказвам света?…
Аз зная само, че ти, ти не си грешка!
За другото…
питай своя баща.

/ Източник: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=320&WorkID=11642&Level=2 /