Автор: Светла Гунчева
Колко струват сто и четиридесет години, народе,
от безкрайните снежни полета край София тръгнали?
С ослепените прашни самуилови воини ли броди
през земите тракийски и родопски чукари посърнали?
Проумя ли накрая през всичките тези години
колко малка и колко голяма е всъщност България,
потопила нозе във водите на Дунава- синия,
а небето подпряла с гърба на Балкана си- стария?
Дали струват си тридесет сребърни сикли,
многократно изпрани и пуснати пак в обръщение,
на поредния Юда в ръката продажна изсипани,
едно ново и страшно човешко кръщение?
Ако те са онази тъй нужна разменна монета,
за която успял си от смъртта да откупиш живота си ,
то тогава си струва бесилото в мрака да свети
с отразения блясък на нова човешка Голгота