„Това е границата, в която трябва да се движиш –
вяра, надежда и любов.
Ако нямаш вяра, ти ще се ликвидираш.“
/Oтец Атанас Аролски/
Отец Атанас Аролски е на 92 гoдини, но въпреки напредналата възраст не престава да се движи пеш между селата Хвойна, Орехово и Малево, изминавайки по 10 км. на ден и да търси да лекува душите на хората.
Ако мине кола, може и да го вземе, ако не “Пътя е затова, за да се върви!”-казва отеца.
Отец Атанас споделя, че основното му предназначение на тази земя е да се грижи за духовната храна на хората. И както човек се грижи за тялото си да го облича, измива и храни, така трябва да полага съответните грижи и за душата си, за да не линее и отслабва, а да намира истинския път, който минава през Христос. Но отеца се възмущава, че днешния човек се грижи основно за плътта си и е забравил, че има душа и още повече дух от Бога… И че плодовете на днешното поколение говорят много ярко за този факт.
Че девиза на повечето хора днес е “яж, пий и се весели, защото това е, което ти остава”…
И казва, че “за човека е важно да му е пълен стомаха”… “ А душата има нужда да се храни със слово – Божие слово! Затова дойде Иисус. Той даде своя живот, за да ни научи какво да правим, какво да говорим и къде да вървим. Пътищата да ни показва – „Аз съм пътят и истината, и животът“. Затова дойде Той, но ние избрахме нашите земни пътища“ споделя с горчилка в сърцето отец Аролски. И добавя: „Хората вярват, но преди всичко се грижат за телата си, отколкото за душите. Защо – защото душата мълчи, тя не е като тялото. Ако аз огладнея, ако не му дам хапче и не го залъжа – то ще ме изяде, ще ме подлудей, ще ме накара да открадна, да убия, но аз трябва да го задоволя.
Душата не е такава – тя е по-друга, тя те измъква от този свят“.
Източник: http://zvezdichka.blog.bg